- Ами, досега съм нямал никакви инциденти! - възрази енергично художникът.
- А мислите ли, че пространството ще бъде достатъчно? - предпазливо попита стажантът. - Вашите работи са доста мащабни.
- Така е - съгласи се онзи със задоволство. - Особено тази - той прелисти бързо страниците и спря пръста си върху снимката на някакъв пожар край брега на морето.
- Какво е това? - сепна се Пуйчев.
- Казва се „Нептунова нощ“. Напалм и пясък. Виждате ли тризъбеца?
Стажантът мълчаливо кимна.
- Правих го лани, като си бях в България, на плажа Арапя - гордо добави художникът. - Горя цяла нощ. Писаха във всички вестници. Исках да го поставя и тук, в Брайтън, ама не ми разрешиха. Все ще се намерят разни еколози! Пък и напалмът скъп. Тука минах предимно на свещи - разприказва се Спас Немиров. - По-икономично е и не цапа толкова. Това го правих миналия месец на Ковънт Гардън. С разрешение на местната управа. Отразиха го дори в „Таймс“, вижте!
Той разгъна някакъв лист, върху който бе ксеро- графирана самотна изрезка от вестник. Състоеше се от снимка и текст: Танцуващия с огъня - българският художник Спас Немиров, предлага необикновена атракция за туристите.
- Страхотно! - кимна Пуйчев.
- Рано или късно признанието винаги идва - изрече сериозно художникът.
- А какво смятате да представите тук? - любезно се заинтересува стажантът.
- Знам, че пространството е ограничено - рече Танцуващия с огъня, - затова съм ви подготвил нещо така, по-деликатничко.
Той сложи очуканото си мукавено куфарче върху масата и повдигна капака му с вид, сякаш отваряше кутията на Пандора.
- Е? - повдигна вежди той, като подаде на Пуйчев парче картон.
- Че това е принцеса Даяна! - възкликна стажантът, втренчен в грубоватата скица.
- В розови пламъци! - замечтано каза Спас. - Само си го представи!
- Ммм? - измуча Пуйчев, почесвайки се по ухото.
- Смятам да използвам нова техника - поде вдъхновено художникът. - Магнезиев окис. Има го в китайските магазини, но струва малко скъпо. Ще трябва да ми отпуснете известна сума. Около седемдесет лири.
В този миг входната врата се отвори и във фоайето нахълта самият Варадин. Той хвърли блуждаещ поглед към двамата мъже, седнали около масата, и понечи да се шмугне в посолството.
- Господин посланик! - спря го омразният глас на Пуйчев.
Отначало му беше трудно да разбере за какво точно става дума. Какъв беше този проклет художник, откъде беше изпълзял? Очевидно тежката рибна воня беше потиснала някои важни центрове на мозъка му. Постепенно обаче, заедно с чистия въздух, дойде и прояснението. Той надникна набързо в албума, втренчи се в скицата на принцеса Даяна и кимна:
- Интересно!
Естетическата страна на въпроса малко го вълнуваше: щом г-жа Селянова смята, че е интересно, значи е така. Сумата от седемдесет лири предизвика лек тик на дясната му вежда, но той го овладя своевременно. Не беше болка за умиране. Нареди на стажанта да му изготви докладна записка по случая и да изиска парите от касата.
Този оперативен подход накара Танцуващия с огъня да цвили от възторг.
- Предполагам, че ще имам нужда и от транспорт - мазно подхвърли той.
- Господин Пуйчев ще бъде изцяло на ваше разположение - процеди отмъстително Варадин. - Ще ми докладвате лично, ако не сте доволен. Беше ми приятно да се запознаем.
Като каза това, той побърза да изчезне във вътрешността на сградата.
Художникът измери Пуйчев с известно съжаление:
- Нямай грижа, братле! Всичко ще бъде окей.
„Майната ви на всички!“, въздъхна наум стажантът.
32.
Варадин се промъкна по стълбите безшумно като пантера. Беше се изплъзнал от гостенките под предлог, че има да пише важен доклад. Наистина трябваше да го напише, но не това беше най-важното сега. Селянова веднага започна да се разпорежда в резиденцията, създавайки непоносима бъркотия. Предчувстваше, че това ще продължи дълго - докато не я изпратят обратно до стълбичката на самолета. Искаше му се да си открадне малко спокойствие, за да събере мислите си.
Таня Вандова се мотаеше около ксерокса в деловодството и не го забеляза. Вратата на кабинета му беше открехната. Отвътре долиташе вой на прахосмукачка.
„Падна ли ми сега, малка мърло!“, скръцна със зъби той.
Момичето се трудеше с гръб към него. Варадин нарочно трясна вратата, за да я накара да се обърне. Очите й щяха да изхвърчат от ужас. Той се канеше да изстреля нещо злобно, но изведнъж замълча. Прахосмукачката продължаваше да боботи. Измина почти половин минута, докато тя се сети да я загаси.