Знатните особи се отзоваха радушно на поканата, а чековете им не закъсняха да долетят. Един билет струваше цели двайсет лири, но това сякаш не ги смущаваше и скоро всичките 40 места в залата бяха заети. Съизмерена с хонорара на агенцията и всички останали разходи около концерта, събраната сума изглеждаше крайно незначителна, но Варадин се опитваше да мисли държавнически. В противен случай започваха да го налитат разни вредни идеи от сорта на: ако изсипят всички тези пари върху главите на бедните сираци, може би изобщо няма да има нужда от благотворителни концерти. Но какво щяха да правят тогава добрите хора като г-жа Селянова? Труден въпрос. Опасен въпрос. Когато мислеше държавнически, подобни идеи рядко го спохождаха и той се чувстваше съвсем спокоен. Сега обаче държавническото мислене не можеше да му помогне. Голямата и малката правда се бяха омесили в огромна лепкава топка, която се търкаляше заплашително към него.
Famous Connections.
Близки срещи с висшето общество, неформални контакти, дискретност & сигурност.
Варадин съсредоточено избра номера. За пръв път се обаждаше там самостоятелно, без да нарежда на секретарката си да го свърже. Чувстваше се неловко, сякаш се промъкваше тайно в чужд офис.
- Welcome to Famous Connections пропя звънко гласче. - Изпитайте магията на неформалното общуване. Вашите кумири ви очакват! Ако се интересувате от нас или желаете да станете наш клиент, моля след края на този текст кажете едно. Ако вече сте наш клиент и имате някакъв проблем, моля, кажете две. Ако желаете да влезете във връзка с администрацията, моля, кажете три.
Думите увиснаха върху жицата като премръзнали врабци. Гласчето ги изрецитира още веднъж. Варадин упорито мълчеше. Той си представи как жиците се разклоняват в мрака: едната водеше към кабинета на Зиблинг, а другите виеха нейде из лабиринта на агенцията. Знаеше кой път трябва да избере, но не смееше. Още не.
Минута по-късно отново набра номера на агенцията и дежурният поздрав звънна в слушалката. Този път не затвори. Стараеше се гласът му да звучи приглушено, макар че нямаше опасност да го познаят.
— Едно — рече отчетливо той.
Известно време в слушалката ечеше някаква нежна мелодийка, сетне се включи глас на запис: „Welcome to Famous Connections! След малко ще разговаряте с нашия дежурен оператор. На този етап не държим да знаем нищо за вас. За да се чувствате по-удобно, препоръчваме ви да използвате псевдоним. Ако още не сте го измислили, разполагате с няколко секунди, за да го направите. Благодаря за вниманието.“
- Здравейте, казвам се Хал - разнесе се бодър мъжки глас, — ще ви помогна да се ориентирате в правилата на играта. Вие сте на прага да осъществите съкровената си мечта. Не се колебайте! Всеки човек има правото да се докосне до своя кумир, да вдъхне аурата му, да си поиграе с него. Звездите са нищо без нас, обикновените хора. Ние ги създаваме, което значи, че някаква частица от тях е и наша. Трябва само да си я поискаме! Така ли е, мистър…?
- Виктор - рече Варадин, без да се замисли.
Винаги беше искал да се нарича така.
- Чудесно, Виктор! - възкликна гласът. - Нека ти кажа първо как стоят нещата. Ние не искаме да ти про- дадем нищо, така че спокойно! Феймъс Кьнекшьнс просто възстановява онова, което ти принадлежи по право. Разбираш ли, ние сме посредниците, всичко останало си е твое!
- Не съвсем - промълви Варадин.
- Няма значение! Трябва да знаеш и още нещо - продължи Хал. - Ние не сме крадци, следователно не можем да ти доставим нещо, което не ти принадлежи. Не бива да очакваш чудеса. Ако ти се полагат няколко стотни, няма начин да получиш 100%, без да вземеш от другите, а ние, както вече казах, не правим това. Ей, там ли си още?
- Да - каза Варадин, - слушам те внимателно.
- Това беше лошата новина - каза Хал. - Но има и добра новина, която е много по-важна. И тя се състои във факта, че тази нищожна на пръв поглед частица, която имаш право да получиш, може да ти донесе 100% удовлетворение. Не ти ли се вярва? Опитът доказва, че това е напълно възможно. Защото, повярвай ми, тази частица е всичко, от което се нуждаеш. Тя съдържа цялата необходима информация, за да клонираш мечтания образ във фантазията си. Разбираш ли за какво говоря? Последва кратка пауза.
- Не съм сигурен - отвърна Варадин.
- Говоря за мидата и песъчинката, Виктор! - рече Хал, тържествуващ като баптистки проповедник. -
Песъчинката, от която ще израсне бисер. Ние ще ти да- дем песъчинката, а ти ще бъдеш мидата! Съгласен ли си?
- Да - измънка той, макар че нищо не му беше ясно. Какво предлагаха в края на краищата? Зиблинг никога не беше поставял нещата по този странен начин.