- Лорд Дефи Атууд и сестра му, лейди Госип - обяви Бари Лонгфелоу.
По пътеката се зададе инвалидно кресло, бутано от строга персона с орлов нос и вид на вдовица. В креслото седеше Самюъл Фог, небезизвестният двойник на физика Хоукинг, облечен в разкошен червен мундир. Ловките гримьори на агенцията се бяха потрудили да му придадат достолепен вид. Въпреки това всички присъстващи се разхилиха, а той им отвърна с блуждаеща зловеща усмивка.
- Лейди Маркс, дукеса Хафбрейн, сър Галфън - продължаваше да тръби Бари като средновековен маршал: - Хю Мънроу ескуайър, председателят на монархическата лига, сър Джей.
Титулуваните особи пристъпваха важно, с изпъчени гърди и стиснати устни. Когато бляскавото шествие се изниза, Бари хвърли поглед към шефа си. Зиблинг възторжено изръкопляска и направи знак на участниците да се приближат.
- Дами и господа - поде той, - намираме се в навечерието на една своеобразна суперпродукция. Досега не сме правили подобно нещо; всеки от вас въртеше своето малко шоу отделно и независимо от другите. Днес обаче ви предстои да се включите в мащабен сценарий с необичайно висок коефициент на реализъм. И макар че повечето от вас участват в него само като статисти, това не означава, че ролите им са маловажни. Клиентите очакват от нас автентичност и ние ще им я дадем!
Той обгърна с поглед смълчаните актьори и продължи:
- Хората по света се възбуждат от различни неща. Общественото положение, славата и престижът винаги са били и ще бъдат сред най-мощните афродизиаци. Онези, които се домогват до тях обаче, рядко си признават, че преследват егоистично сексуално удовлетворение. Понякога те самите не осъзнават това, а се прикриват зад абстрактни и неясни цели. Но не могат да измамят дълбоката си същност. Природата на оргазма е капризна и загадъчна. Милиони не могат да се докоснат до него цял живот, докато други му се наслаждават през ден. Едни трябва да похарчат цяло състояние, за да си го доставят, при други - идва сам като златен дъжд. Блажени са тия, които се задоволяват с малко! Нашите клиенти обаче не са сред тях. Те искат всичко! Ако това ще им помогне да свършат, толкова по-добре.
Зиблинг направи кратка пауза, сетне простря ръка напред.
- Дами и господа - патетично се провикна той, - Нейно кралско величество, Елизабет II!
Всички извърнаха погледи към началото на пътеката. Там стоеше дребна възрастна женица с бледозелена капела и бели гумени сандали. Зад нея, в ролята на телохранител, стърчеше Дезмънд с жица в ухото и строг черен костюм. Старицата вдигна ръка и помаха за поздрав. Изглеждаше толкова истинска, че през всички присъстващи премина тръпка на страхопочитание.
- Но коя е тя? — прошепна баронеса Ремулад в ухото на сър Крофт.
- Нямам представа! - сви рамене играчът на Манчестър. - За пръв път я виждам.
- Я виж ти! - възкликна Пат Вомит, чийто стаж в агенцията беше значително по-дълъг. — Мисис Кънингъм се завръща! Хип, хип, ура!
Кралицата спря и го изгледа сурово.
- Отсечете му главата!
Зиблинг избухна в смях. Той се спусна към възрастната дама и сърдечно я прегърна.
- Лельо Хелън! Както винаги - неотразима! Толкова се радвам, че отново си сред нас!
- Аз пък не се радвам толкова - отвърна му троснато тя, - но трябва да си купя нов хладилник. А с тия учителски пенсии?
Мисис Кьнингъм поклати ядосано глава.
- Ще си купиш дори два хладилника! - потупа я Зиблинг по рамото: - Какво ще кажеш за сценария?
- Блудкав като самия живот - отсече тя. — Ще се справя, не ми е за пръв път.
- Ето, това се казва професионалист - обърна се Зиблинг към останалите: - А вие готови ли сте?
Групата кимна.
- Добре тогава - рече той. - Стига толкова репетиции. Мисля, че всеки си е научил урока. Сценарият не е сложен, но изисква концентрация. Не се напивайте, не говорете много, надувайте важно бузи и всичко ще бъде наред. Отлитам да видя дали сцената е готова. Вари ще се погрижи за вас. Ще се видим довечера!
Катя проследи репетицията, облегната безучастно на стената на гримьорната. Тя не беше включена в сценария по обясними причини, но не съжаляваше. Обстоятелството, че това гротескно шоу щеше да се разиграе на територията на българското посолство, я хвърляше в дълбоко недоумение. Защо, кому беше нужно?? И кой щеше да плати сметката накрая? Чувстваше се персонално унижена. После престана да й пука. Беше по- щастлива отвсякога, че си е обрала крушите оттам.