- Oh, my dear!
Бодигардът ги следваше неотлъчно.
Кръвта шумеше в главата й. Господи, каква чест! Каква чест! Да можеха да я зърнат отнякъде Кютучева и Мустакова! Какво знаеха те? Жалки провинциалистки! Ето, че ТЯ върви до мен, обляга се на ръката ми, говори е мен - самата английска кралица! Чувате ли? Виждате ли? Разбирате ли? Не, никой не дава пет пари. Ужасен народ, не заслужава нищо. Oh, my dear! Ето, че пак го повтори. Това са сигнали. Тя ме харесва. Пътеката под краката й беше изчезнала; имаше чувството, че стъпва по въздух. Изпълваше я чудно сияние. Вървете на майната си, проклети простаци! Аз минах от другата страна. Вече не съм една от вас. Не съм същата. Друга съм. Не ви познавам.
Ах, колко е хубаво!
- Я, какво е това? - възкликна мисис Кънингъм.
„О, не! Пак тази проклета сергийка“, изруга наум Селянова. Магията изчезна. Кралицата се залепи за масата и започна да разглежда нещата. Особено впечатление й направиха декоративните цървулки от свинска кожа.
- Какви интересни мокасини! - рече тя, като ги повдигна за връзките.
Този път уредникът се почувства длъжен да каже нещо.
- Цървули - произнесе сериозно той, целият изпотен от притеснение. - Национален костюм.
- Oh, tzarvuli! - видимо респектирала, повтори тя. - Колко прекрасно наистина! Tzarvuli!
- Цървули, цървули - ентусиазирано закимаха всички наоколо.
- Изглеждат толкова сладки - умилено каза мисис Кънингъм. - Мога ли да ги пробвам?
Уредникът премигна глуповато.
- Иска да ги пробва - преведе Селянова с леден глас.
Варадин метна унищожителен поглед към Зиблинг, който следеше ситуацията с нездрав интерес, граничещ с удоволствие. Дипломатите се разтичаха и донесоха стол. Тя седна и свали сандалите си. Уредникът й помогна да завърже цървулите.
- О, толкова са удобни тия tzarvuli - рече кралицата, като се разходи напред-назад: - Ще ги взема.
„Господи, какъв урок ни даде тя всъщност!“, проблесна в съзнанието на Селянова. Само една кралица можеше да постъпи толкова дипломатично. Беше й в кръвта.
- Your Majesty! - развълнувано извика тя. - Изглеждате фантастично!
- Oh, my dear! - махна с ръка мисис Кънингъм.
Без да се преобува, тя зашляпа към залата. Всички
гости станаха на крака и започнаха да ръкопляскат. После вратите се затвориха. Лицата на дипломатите посърнаха. Мавродиев запали цигара и напъха дълбоко ръце в джобовете си. Кишев вдигна кралските сандали от земята, разгледа ги със страхопочитание и ги постави на масата.
- Ей, ами кой ще плати цървулите!? - внезапно се сети уредникът.
Въпросът му увисна без отговор. Данаилов кръстосваше пред вратите като лъв и сумтеше гневно. От залата се разнесоха тържествени звуци. Кишев, който минаваше за познавач на класическата музика, се ослуша и скръбно отбеляза:
- Одата на радостта.
„Одата на радостта“ се изпълняваше от група български студенти, които се обучаваха в Кралския музикален колеж. Гостите ги слушаха в захлас. Обслужващият персонал сновеше безшумно между масите и пълнеше чашите с вино. Когато тази своеобразна интермедия приключи и ръкоплясканията утихнаха, госпожа Селянова се надигна и пое дълбоко въздуха, наситен с аурата на висшето общество. Той я зашемети като райски газ и тя едва не политна назад, ала се овладя.
- Your Majesty! Dear ladies and gentlemen! - подхвана тя c монументална интонация на дружинен ръководител, който рапортува пред лагерния огън. - Голяма чест и голямо удовлетворение за мен е да ви приветствам с добре дошли. Присъствието на толкова забележителни личности в тази зала днес е ясен знак за съпричастност към нашата благородна кауза. Искам да ви благодаря от името на целия български народ и да ви уверя, че този исторически сигнал ще бъде разбран и оценен по достойнство. Тази вечер вие ще имате уникалната възможност да се докоснете до непреходните ценности на българския гений. Позволете ми да отворя пред вас тази драгоценна съкровищница на духа, от която струи светлината на най-възвишените човешки идеали, за да се убедите, че ние принадлежим към едно и също културно отечество, наречено Европа. Your Majesty! Ladies and gentlemen! Гордост и вълнение обземат сърцето ми при мисълта, че тъкмо аз съм призвана да ви поднеса този цивилизационен ключ към моята страна. Моля ви най-покорно да го приемете!
Настъпи кратка пауза. Зиблинг започна да прип- лясква подканящо и всички останали го последваха. „Yes! - извика наум Селянова. - Знаех си, че ще ги пратя в облаците!“ Словото й бе съчинено от един опитен литературен ласкател, преминал на служба при мъжа й директно от яслата на предишните си господари. Биваше си го, трябваше да признае.