Варадин и Селянова разговаряха на четири очи, изправени до стъклената стена, която гледаше към пистата. Компаньонките седяха в меките кресла, тапицирани със златиста коприна, и гледаха любопитно към тях. Мичето пиеше блед чай е лимон, който съответстваше на цвета на лицето й. Спътницата й похапваше плодов пай, като го поливаше обилно с черно кафе. Изглеждаше свежа и румена, готова да прекоси земното кълбо по всички азимути.
- Ама и тая кола! Как може да смърди така?! - въздъхна Мичето. - За малко пак да стане белята!
- И ти си ми една мимоза! - изсмя се другата. - Аз тая воня добре я познавам. Навремето имахме един трабант и моят мъж ходеше с него за риба. И значи, като забрави рибата в багажника и като напече слънцето, абе к’во да ти разправям… Цялата мукава се беше просмукала, после едва го продадохме. Да, години ще минат, докато се измирише.
- Като котешка пикня! — кимна Мичето.
- Ъхъ, няма отърване!
- Ми що ходят за риба с тая скъпа кола? - възне- годува Мичето.
- Че да не е нещо тяхна! - изсумтя другата, забождайки парче пай.
Зад прозорците премина един гигантски Джъмбо джет на бразилските авиолинии. Стреснати от близостта му, Варадин и Селянова инстинктивно замълчаха в очакване на грохота от двигателите му. През плътните стъкла обаче долетя само приглушено бучене.
- Още не мога да повярвам, че тя ми се обади след всичко това - въздъхна Селянова. - Мислиш ли, че е искрена?
- Тя знае, че ти не си виновна - рече Варадин.
- Естествено, че не съм! - тръсна глава Селянова и продължи умислено: - Дори ми се извини, че си е тръгнала толкова внезапно. Но иначе била във възторг от концерта! От вечерята - също. Каза да поздравим готвача.
- Аз ще го поздравя - кимна Варадин.
- Жалко, че един такъв инцидент хвърля сянка върху цялото събитие - поклати глава тя и сниши глас: - Не мисля, че е било случайно. Има хора, които се опитват да ми попречат. Зловидят им се успехите. Чиста проба саботаж според мен. Трябва да разберем кой стои зад това.
- Ще се постараем - обеща той.
- И да внимавате с медиите! - предупреди го тя. - Никаква излишна информация. Те и без това ще си го доизмислят.
- А ти се опитай да си спомниш кой ти пробута тоя пишман художник - ехидно подхвърли Варадин.
- Сещам се - процеди Селянова, - тъкмо затова бързам да се прибера. След седмица откривам Дните на българската култура в Берлин, а програмата я прави един тип, дето ми го препоръчаха по същата линия. Ако пак се издъним, няма да го преживея!
- Успех - рече Варадин, като стисна леко ръката й.
- Благодаря ти все пак за всичко, което направи за мен. Няма да го забравя - каза тя, отвръщайки несъзнателно на жеста му. - Ще гледам да намина пак някой път, ако ми остане време, но без тия джофри - тя стрелна неприязнено компаньонките си с поглед. - Халваджиеви ще поемат разноските, така че не се притеснявай. Задължени са ни, по дяволите! - заключи тя делово.
- Тия чужденци! - поклати глава Рупърт Евъридж. - От петнайсет години работя на това летище и не мога, и не мога да ги проумея!
- Кой от тях е домакин на източника? - полюбопитства Бибит с гнусливо изражение, сякаш ставаше дума за смъртоносен вирус.
- Още не знаем, сър - докладва бойко сержант Финч. - Ще трябва да минат един по един през скенера. Но ако питате мен: жената с кожите е човекът, който търсим.
- Не - поклати глава лейтенант Евъридж, - тази с болнавия вид, тя е!
- Аз пък залагам десет лири на дебелата - каза Бибит. - А вие, Колуей? Какво ще кажете за Негово превъзходителство?
- Не си падам по хазарта - поклати глава детективът. - Но съм готов да приема залозите ви при условие, че ми разрешите да установя кой точно е приемникът.
- И какво, ще го арестувате ли? - живо попита Майк Бибит.
- Едва ли ще се наложи - отвърна Нат. - Но ще разберем как източникът е попаднал в стомаха му. Трябва да е станало тази вечер. Ще установим къде, какво точно са яли и…
- Аз ще ви кажа - прекъсна го агентът. - Вечеряли са в посолството. Имало е някакъв странен прием. Присъствали са артисти. За съжаление не знаем нищо повече.
- Тогава ще разпитаме готвача - упорито продължи Нат. - Да ни каже откъде се е сдобил с патиците. Сигурен съм, че накрая ще стигнем и до преките извършители!
Беше се запалил. Също като Дейл. Това не водеше до нищо добро.
- Не се съмнявам в логиката ти, Колуей - съгласи се Майк Бибит. - Ти си добър детектив. И лош стратег, за което, естествено, нямаш вина. Такава ти е работата.
Виждаш случая, но изпускаш политическата му рамка. Даваш ли си сметка какъв потенциален скандал се крие тук?