Един след друг хората се изтегляха през бойната рубка, докато командирът наблюдаваше и си мислеше, че някои от тях изглеждат повече мъртви, отколкото живи. Един мъж беше изтеглен в безсъзнание и без да диша. Приятелите му започнаха да вкарват въздух в дробовете му и да помпат гърдите му.
При кърмата Райт агонизираше. Ийсън го наля догоре с морфин, а после се опита да облекчи изгарянията на останалите с комплекта си за първа помощ.
Междувременно капитан Уъртингтън опитваше да намери начин да изпрати лекаря от „Тъск“ на „Кочино“, може би върху гумен сал. Хората му започнаха да изливат дизелово гориво зад борда, над шестдесет тона, в опит да създадат маслено петно и да укротят вълните. От „Тъск“ прехвърлиха въже на „Кочино“. Мъжете от двете подводници щяха да опитат да държат въжето като спасителна линия през водата, по която да теглят сала. При първия опит хората от „Тъск“ изпуснаха въжето, но успяха с второто. Като гледаше вълните, Уъртингтън разбра, че все още е прекалено опасно да изпраща човек на другата подводница. Вместо това изпрати сала без хора, пълен с медикаменти, включително лекарства и уиски.
Бенитес също разбираше опасността. Знаеше, че всеки, който опита да прекоси вълните на този сал, лесно може да загине. Но към 2,00, докато отброяваше експлозиите под краката си, разбра, че няма избор. Трябваше да каже на хората на „Тъск“ колко безизходна е ситуацията тук и че екипажът на „Кочино“ може би ще трябва да напусне кораба. Искаше да изпрати повече информация от това, което Остин можеше да предаде с флагчетата си буква по буква в силния вятър. Преди всичко искаше да разбере дали е възможно салът да пренесе хората му в безопасност на борда на „Тъск“.
Командирът запита Шелтън дали би искал да опита опасния преход през вълните. Той се съгласи и с него пожела да отиде още един човек. Това беше Робърт Файло, младият цивилен специалист по локаторите, дошъл за учението, което нямаше да се състои.
— Файло, наистина ли искаш да го направиш? — запита бавно Бенитес.
— Да.
Бенитес повтори въпроса дума по дума, също толкова бавно, но може би с повече акцент върху думата „искаш“.
Отново Файло отговори с „да“.
Бенитес си пое дъх.
— Добре, тръгвайте двамата с Шелтън.
В момента, в който изрече думите, знаеше, че ще му е адски трудно да обясни как така на сала се е озовал цивилен, ако нещо се обърка. Но тук хората бяха обгорени, обгазени, измръзнали.
Командирът нямаше време да се бори, да опитва да надвиква вятъра, за да разбере дали Файло се прави на герой, или иска да напусне кораба. Нямаше време да предупреждава, че колкото и лоши да са условията на борда, плаването със сала може да е далеч по-лошо. Единственото, за което можеше да се досети, бе да пита Файло дали е сигурен и след това да го попита пак.
В мига, когато от „Кочино“ спуснаха сала във водата, той се преобърна. Сега двамата мъже се държаха за преметнатите през дъното му ремъци, докато хората от „Тъск“ ги теглеха през блъскащите вълни.
Бенитес гледаше безпомощно как Шелдън започна да се отдалечава, докато се мъчи да доплува обратно до сала. Не можеше да гледа дълго. Трябваше да пренасочи вниманието си към подводницата. Хората от „Тъск“ имаха по-голям шанс да опитат да го спасят. Освен това „Кочино“ нямаше рул. Достъпът до рулевата кабина беше прекъснат от отровните газове. Бенитес нямаше какво повече да направи, за да опази хората си. Сега на стабилизатора на подводницата заедно с него имаше натъпкани 57 души. Под палубата и при кърмата оставаха още осемнадесет мъже, пет от които обгорели, включително Райт. Обгазените хора на палубата все още бяха зле.
До помещенията за екипажа и дебелите им дрехи не можеше да се стигне заради отровния газ. Всички мръзнеха, особено Морган, който все още трепереше от ледената баня. Бенитес свали куртката си и я даде на един от мъжете, след това смъкна обувките и ги даде на друг.
Сега Бенитес стоеше по риза и чорапи и искаше повече от всичко друго да прехвърли част от хората си на „Тъск“. Ако успееше да остави само един основен екип на борда, със сигурност щеше да закара „Кочино“ до дома дори ако трябва да я теглят на буксир. Все още нямаше намерение да изоставя подводницата си, не и ако не можеше да бъде преместен Райт. Бенитес нямаше да напусне кораба без заместника си.
„Тъск“ отново се загуби от погледа. Бенитес не успя да види какво стана с опита на Шелтън и Файло да стигнат до нея и не знаеше, че вълните бяха запратили Файло в корпуса на подводницата, и сега той се люшкаше безжизнен по лице във водата. Когато един от хората от „Тъск“ скочи във водата, за да го хване, окървавеният Файло вече не дишаше. Хората от подводницата започнаха да го съживяват направо на палубата с адреналин и дишане уста в уста. Изтеглиха Шелтън на борда три минути по-късно, в съзнание, но измръзнал. Свалиха го долу, където в неконтролируема треска той успя да даде първите подробни сведения за катастрофата, която все още бушуваше на другата подводница — за акумулаторите, между които прескачат искри, за експлозиите, за отровния облак, погълнал повечето от вътрешността на „Кочино“.