На палубата на „Тъск“ имаше петнадесет души от екипажа, някои от които опитваха да спасят Файло, въпреки че в него не се долавяше никакъв пулс, а останалите се мъчеха да не допуснат водата да ги изхвърли зад борда. Изведнъж една огромна вълна блъсна подводницата, последва я втора, толкова силна, че огъна подпорите, за които се бяха вързали хората на палубата. В един миг дванадесет души заедно с Файло изчезнаха зад борда.
Уъртингтън и екипажът му оглеждаха вълните. Файло и още един човек изобщо не се виждаха. Друг се подмяташе по корем във водата. Уъртингтън отново започна да се бори с теченията в опит да стигне до хората си.
Но ужасът нарастваше. За разлика от екипажа на „Кочино“ хората на „Тъск“ имаха време да се облекат в топли дрехи и сега тези дрехи коварно ги давеха. И те бяха един от експериментите на ВМС — цели костюми, прототипи, разработени за защита на екипажа от арктическия студ. Направени бяха с надуваеми секции, зашити направо в якетата и обувките, стегнати към костюмите около глезените с метални обръчи, които се отключваха със специален инструмент.
Костюмите изглеждаха съвсем добри на палубата. Но някои от якетата се пръсваха при допира със смразяващата вода. Така само една част от костюмите запазваше плавучест — обувките, толкова добре уплътнени, че въздухът от тях не можеше да излезе.
Един от мъжете във водата, главен старшина Джон Г. Гатърмут, отчаяно опитваше да доплува до едно въже, като дърпаше след себе си изпаднал в безсъзнание моряк. Двамата се намираха само на двадесет метра и можеха да бъдат спасени. Но нещо не беше наред. Краката на Гатърмут се вдигаха нагоре, към повърхността и потопяваха главата му надолу. Ужасен, Уъртингтън гледаше как старшината се бори с обувките за живота си и как накрая пусна другия човек, който потъна веднага.
„В този момент обувките вдигнаха краката му до повърхността — щеше да запише командирът на «Тъск» в дневника. — Опита да се изправи с плуване, но не успя и се удави, а краката му все още стърчаха над водата.“
Нямаше време за скръб. Във водата се давеха още хора. Спасяването продължаваше. Някои скочиха зад борда, за да помагат. Други, вече паднали сред вълните, опитваха да задържат онези, които се намираха в по-безпомощно състояние от самите тях. Младши лейтенант Филип Пенингтън прекара във водата час и двадесет и пет минути, преди да го изтеглят на подводницата. Реймънд Т. Риърдън бе забелязан на спасителен сал, но вълните го изхвърлиха. Друг скочи и го хвана.
Изминаха два часа, откакто хората паднаха зад борда. Уъртингтън се намираше пред почти непобедима беда. Седем души все още оставаха във водата и почти със сигурност бяха мъртви. По-късно от екипажа на „Тъск“ разказаха на другите от „Кочино“, че няколко души загинали като Гатърмут, с обувките нагоре.
Никой на „Кочино“ не знаеше, че настъпилото бедствие взе първата си жертва. Но всеки мислеше за смъртта. Остин мислеше за жена си и двете си деца, за това, че ще потъне, без да може да ги види отново. Успокояваше се от мисълта, че леденостудената вода приспива човека, преди да го убие.
Бенитес продължаваше да преценява ситуацията отново и отново. Направил беше три опита да проветри подводницата си, но газовете продължаваха да излизат. Опита да изпрати няколко души назад по палубата, край повреденото акумулаторно отделение, до самия край на подводницата, където Ийсън продължаваше да се грижи за Райт в единственото необгазено ъгълче, но първите двама, които опитаха, за малко не изпаднаха зад борда.
На два пъти пробваха да отворят люка на бойната рубка, но всеки път от него бълваше газ, който означаваше беда. В мислите си Бенитес все още виждаше ясно двамата мъже, обгазени по-рано. Не можеше да рискува да изложи на същата съдба всичките си хора, скупчени около стабилизатора.
Вече нямаше какво да прави, освен да чака и да се моли по малко. От първата експлозия бяха минали шест часа. Пламъците продължаваха да бушуват, когато в един момент „Тъск“ се появи от мъглата. Щяха да изминат още няколко часа, преди Бенитес да научи, че на нея има седем души по-малко отпреди. Сега мислеше само за това как да прибере „Кочино“ у дома.