Инцидентът въплъщаваше всички страхове на Държавния департамент от края на президентството на Рейгън насам. Елцин се намираше в центъра на политическа криза в Москва. Новината, че приятелите му от Съединените щати продължават да изпращат подводници около най-важните пристанища и бази на Русия, нямаше да се отрази добре на репутацията му.
Отначало от Пентагона твърдяха, че „Грейлинг“ е следяла една от най-новите руски ракетни подводници, „Делта IV“, но руснаците настояваха, че става дума за „Делта III“, клас от края на седемдесетте години. Това предизвика немалко злъчни коментари от други подводничари във ВМС, според които има толкова много информация за „Делта III“, „че можем самите ние да я построим“.
Клинтън беше бесен, а също и съветниците му. Отчаян, един от висшите служители в администрацията се оплака от ръководителите на ВМС:
— Човек се чуди дали тези хора четат вестници.
Руското министерство на отбраната публикува гневно обръщение, в което изрази „сериозни опасения“. Едно нещо беше да се поемат такива рискове по време на Студената война, но сега? По думите на контраадмирал Валерий Алексин, висш служител на руските ВМС:
— Движим се на ръба на бръснача. Първо, това преследване ще свърши зле. Сигурен съм, че ако тази практика не бъде преустановена, бедата е неизбежна.
Клинтън поднесе официално извинение на Елцин и изглади нещата в началото на срещата на високо ниво във Ванкувър, Британска Колумбия, където обеща 1,6 милиарда долара в помощ на реформите на Елцин. Обявявайки сблъсъка за „печален“, Клинтън каза:
— Не искам това да се случва отново.
Заповяда преразглеждане на инцидента и политиката, „част от която е този непреднамерен инцидент“.
Точно тази част от обещанието на Клинтън разтревожи ВМС. Нуждаеха се от овладяване на щетите, и то бързо. Контраадмирал Едуард Д. Шийфър младши, директор на Военноморското разузнаване, заедно с капитана, координирал програмата за подводно разузнаване, изготви подробен брифинг за висшите служители, включително новия съветник по националната сигурност на Клинтън Антъни Лейк и заместника му Самюъл Бъргър; Строуб Толбът, заместник-държавен секретар; и почти всички в службата на министъра на отбраната Лес Аспин. Екипът от ВМС заяви, че подводният шпионаж определено се е променил с времето. Сега само 25 процента от мисиите са насочени към руски води. Останалите 75 процента са из водите в Близкия изток за шпиониране на Иран и налагане на икономическото ембарго срещу Ирак, към Адриатика за спиране на доставките на западно оръжие за Босна, към водите на Хаити, за да налагат оръжейно ембарго и там и за следене на потенциални заплахи от Далечния изток. Накрая подводничарите нададоха своя боен вик, онзи за „подготовката на бойното поле“ по света.
Брифингът не отстъпваше на никой друг от времето на Студената война и показваше колко бързо ВМС са си възстановили дишането. Когато Шифър и хората му свършиха, дори самите те останаха изненадани. Смятаха, че сблъсъкът с „Грейлинг“ ще потопи програмата им, а вместо това екипът от Военноморското разузнаване накрая се кискаше, че „е спасил задниците ни“. Отчаяните и впечатлени политици, така хвалеха подводните сили, че няколко служители в администрацията направо скандираха неща от сорта: „По дяволите, това е свободен океан“ и „Не е забранено да се намираш извън териториалните води на една страна“. Висшите служители в администрацията, които може би никога не бяха насочвали вниманието си към подводниците и подводния шпионаж, останаха впечатлени, че ВМС са се променили толкова, без да се налага да ги откъсваш от стария им враг. ВМС дори получи позволение да продължава наблюдението над руснаците макар и със значително понижени темпове, стига да го прави по-предпазливо и разумно.
Оттогава подводните сили живеят относително добре при Клинтън. Може би най-голямата услуга се състоеше в запазването на програмата на „Сийулф“: Клинтън се съгласи да построи три от гигантските многоцелеви подводници за 2,5 милиарда долара, вместо веднага да прекрати програмата, както бе опитал да стори Буш. Клинтън обясни, че го прави, за да предотврати срива и замирането на промишлената база, която изгражда подводниците. Обичайно враждебните републиканци се възпротивиха, наричайки „Сийулф“ реликва от Студената война.