Ясно е, че ВМС са решени да работят с нея. Когато бързото закриване на военни бази след Студената война засегна и корабостроителницата в Меър Айлънд през 1994 г., „Парч“ бе преместена в Бангор, Вашингтон, където е единствената многоцелева подводница на пристан в голяма база за ракетоносни подводници „Трайдънт“. От архивите се вижда, че през 1995,1996 и 1997 г. тя е продължила да печели грамоти от ВМС. А ВМС подобриха специалните й технологии и е възможно да използват и радиоуправляеми съдове, които да плават пред „Парч“ и да се занимават с голяма част от подслушването на кабели, без да се рискува животът на нейните екипажи.
Лесно е да се предположи какви са целите й и несъмнено те отразяват по-обширните опасения на ВМС във връзка с разузнаването. Иран получи и третата си подводница „Кило“ през януари 1997 г. Корицата на годишника на ВМС „Предизвикателствата на подводниците по света“ от 1997 г. показва китайска подводница с екипаж. В дълга литания вътре са представени страните, представляващи потенциална заплаха, включително две азиатски, Китай и Северна Корея. Китай не само използва една от подводниците си в опасни учения около Тайван през 1996 г., но изстреля и наземни ракети като предупреждение, с което накара Клинтън да изпрати американски самолетоносач, за да осуети нападение. Китайците използват руска технология, за да разработват собствен флот съвременни ядрени ракетоносни подводници, и провеждат изпитания на наземни балистични ракети с обсег, достатъчен, за да достигнат бреговете на САЩ. Китайските изпитателни ракети, изстрелвани в океана, ще бъдат неоценими за САЩ, ако се извадят. Накрая опасенията във връзка със Северна Корея ескалираха значително. Страната непрекъснато използва дизелови подводници, за да вкарва командоси в Южна Корея.
„Парч“ още е там някъде, както и други многоцелеви подводници, използвани за шпионаж. Програмата, започнала с първия хладен полъх на Студената война, продължава.
ЕПИЛОГ
Един капитан на подводница и жена му си обещали: когато той е в морето, двамата да гледат в една и съща звезда по едно и също време на нощта. Тя нямало как да знае дали той смее да вдигне подводницата до перископна дълбочина и да погледне към небето. Затова търсела звездата всяка вечер, въпреки че той навярно се движел тихо сред тъмнината на океана. Правела го с надеждата, че поне веднъж ще гледат своята звезда заедно. И така всяка вечер, докато той се върнал.
Двамата са сред щастливците. Напрежението от дългите месеци в морето и тайната, която подводничарите се заклеваха да пазят неизменно, разкъса много двойки. Никакъв анализ на подводната война не може да мине без човешката цена. Тези хора отдадоха месеци, години и повече, за да се превърнат в онова, което десетилетия наред представляваше най-добрата защита срещу ядрено нападение от морето.
Подводничарите следяха съветските ракетни подводници, разработка след разработка и миля след миля. Само подводница можеше да следи съветска подводница, да чуе какво трака, да види как действа екипажът й и да научи къде отива, ако получи заповед за стрелба. Това бяха разузнавателни данни, нарастващи с времето, по малко факти от всяка мисия, някои от тях ненужни, много от тях допълващи се. Именно разузнавателни данни трябваше да се събират всеки път, когато Съветите пуснеха нов клас подводници, всеки път, когато покажеха нова тактика.
Освен всичко подводничарите направиха още нещо: позволиха на Съединените щати да надникнат в мисленето на съветските военни ръководители. Един американски капитан посред операция за следене би могъл да огледа себе си в решенията на съветския командир, както и да види колко по-различен е другият.
Специалният флот подводници, оборудвани за подслушване на кабели, позволи подслушването на съветския военноморски щаб, докато оттам изреждаха ежедневно разочарованията си, критикуваха мисии и реагираха на страховете от американско ядрено нападение. В един момент, когато и двете страни можеха да натиснат бутона на ядрената война, този поглед към противника беше от съществено значение.