Агенти, спътници и шпионски самолети заедно с подводниците се усъвършенстваха в събирането на информация за съветските машини — какво се строи, технически данни. Много по-трудно обаче беше да се надникне в съветската психика. В края на краищата дори кабелите не можеха да разкрият много от онова, за което мислеха висшите съветски ръководители, нито да покажат истинската политическа и икономическа криза, разрастваща се в една така затворена страна. И все пак подслушвателите бяха най-добрите възможни средства дори и когато записаните от тях неща стояха под водата месеци, преди да бъдат изпратени подводници за лентите.
Хората, работили по тези кабели на дъното на Баренцово и Охотско море, знаеха, че са изправени пред непосредствен риск. Зарядите за самоунищожение на борда им го напомняха мрачно. Дори най-честите съперници на Военноморското разузнаване, висши служители в ЦРУ, признават, че подслушването на кабели е била най-опасната и дълга операция през Студената война. Този ореол на опасност създаваше уважение към мисиите така, както налагаше и изключителната им рядкост.
Спътниците замениха много от шпионските самолети и направиха събирането на информация по-безопасно и чисто, но подводниците продължиха да се конфронтират пряко със Съветския съюз. С това те не само се разграничаваха от останалите начини за събиране на информация, но и от останалите военни. Подводничарите знаеха, че са част от единствената военна сила, която се упражнява не срещу съюзници при военните игри, а чрез ежедневни срещи с врага.
Винаги съществуваше огромен риск от инциденти, нарушаващи равновесието, дори и риск някоя подводница да започне истинска война. Случваше се някои критици да се разтревожат открито, че това би могло да стане всеки път, когато се открие подводница в съветски води, и че след всеки сблъсък има опасност от ответен удар. Несъмнено някои капитани отиваха твърде далеч в търсенето на важни данни. Но когато ВМС и разузнавателните служби претегляха ползите и възможността от ответен удар, разчитаха на един прост факт: Съветският съюз също изпращаше шпиони. Както каза адмирал Джеймс Д. Уоткинс, бивш командващ военноморските операции и министър на енергетиката:
— Фактът, че от време на време те залавят, е за историята. Е, и какво от това? Знаете, че всички са в играта.
Продължава със следното:
— Докато го правим по начин, който — може да се каже — не е в явно нарушение на споразуменията, или международните закони, които признаваме, играта е честна. Не трябва да се извиняваме. Трябва да продължаваме. А не го ли правим, значи не си вършим работата.
Това наблягане върху шпионажа по начини, които не нарушават „явно“ законите и споразуменията, не е просто двусмислица, нито пък ограничава идеята му само до законите, „които признаваме“. Ако погледнем назад, виждаме, че най-сериозните сблъсъци между подводници не са предизвиквали истинска криза, както е ясно, че и руснаците пишеха своите правила по съвсем същия начин. Повечето от времето Съединените щати проникваха в съветските тайни чрез подслушването на кабелите, а Съветите получаваха информация от същия тип, след като бяха вербували Джон Уокър и шпионския му кръг, за да крадат кодовете, позволили им да надникнат в самата душа на американските ВМС.
Стремежът на Съветския съюз да не изостава от военните на Съединените щати, особено усилията му да създаде флот от ракетоносни подводници, които да могат да убягват на американските многоцелеви подводници при първите залпове на една ядрена война, определено допринесоха за крайния банкрут на страната. Надпреварата струваше скъпо и на Съединените щати, тъй като милиарди долари се влагаха в изграждането и управлението на близо двеста ядрени подводници и разширяване на мрежата SOSUS. Все пак събраната информация пестеше огромни суми, като помагаше на Съединените щати да насочва към наистина необходимите отбранителни системи. Сега, когато Съветската мечка е фалирала и изкормена и Студената война свърши, плановете на американските ВМС за нови подводници са под обстрел и бюджетите им са орязани. Мъжете продължават да излизат в океана и да предизвикват дълбочините, за да шпионират враговете на Съединените щати, но е по-вероятно тези врагове да бъдат намерени в горещи точки от Третия свят и за момента никоя друга страна не създава такъв сериозен или мащабен проблем, както Съветският съюз в миналото. Когато Конгресът най-после стигне до орязването на общите бюджети за разузнаване, намалени съвсем малко от нивото при Студената война, вероятно подводните сили ще бъдат притиснати още повече.