Края на 1981 г.: „Скептър“ от Кралските ВМС на Великобритания
Тази ядрена британска многоцелева подводница се блъснала със съветска ядрена подводница, която следяла в северните води близо до Арктика, съгласно сведения в британската преса десет години след това. Един офицер казва, че „Скептър“ загубила контакт със съветската подводница за около тридесет минути, преди момента, в който се разтърсила.
— Чу се страшен шум — казва той и добавя: — Всички пребледняха.
Октомври 1986 г.: „Августа“
„Августа“ (SSN-710) се сблъскала със съветска ракетна подводница в Атлантическия океан в особено срамен момент — при изпитанията на нова, високо автоматизирана хидролокаторна система, която обещавала да улесни откриването на други съдове. Инцидентът се случил няколко дни след като съветска ракетна подводница от клас „Янки“ се запалила и потънала при Бермудските острови поради проблеми в една от ракетните си тръби. Но за разлика от разказаното във филма от 1997 г. „Враждебни води“ екипажът на „Августа“ и военноморското разузнаване твърдят, че не са ударили тази подводница, а друга, от клас „Делта I“. Продължаващата липса на яснота е висша ирония за капитана на „Августа“, който навремето бил така убеден в собствените си способности, че закачил на вратата на каютата си табелка, която го дарявала с възвишената титла „Цезар Августейши“.
24 декември 1986 г.: „Сплендид“ от Кралските ВМС на Великобритания
Според служители на руските ВМС „Сплендид“ наблюдавала съветска подводница в учебния полигон на Северния флот в Баренцово море, когато руснаците я забелязали и тя се опитала да избяга. Според руснаците в този момент командирите на двете подводници допуснали грешки при маневрите и съветската подводница се отъркала в „Сплендид“, като закачила буксируемата й антенна решетка. Съветската подводница, вероятно от огромните ракетни „Тайфуни“, се върнала в базата все още обвита в антената.
20 март 1993 г.: „Грейлинг“
„Грейлинг“ (SSN-646) се сблъскала с руска ракетна подводница от клас „Делта III“ в Баренцово море. Никой не пострадал, но Клинтън побеснял заради това, че ВМС продължават да поемат такива рискове (вж. Глава 12).
ПРИЛОЖЕНИЕ Б
ОТ СЪВЕТСКА СТРАНА
Американските ВМС прекараха десетилетия в шпиониране на съветските подводници, но никога не разбраха какво точно става вътре в тях, кои са хората им или какво изживяват. От време на време се разчуваше нещо за ужасни ядрени аварии. Пентагонът имаше достатъчно голямо желание да споделя тези инциденти с американската общественост заедно с постоянните и сякаш противоречиви предупреждения за това колко голям и опасен става съветският подводен флот. Сега след края на Студената война руските ВМС се разкриха и имат желание да предложат някои подробности за онези дни, когато съветските ВМС се бореха да настигнат американците. Бившите съветски подводничари свободно говорят за онова, които досега не можеха — че командването им наблягало повече на цифри и срокове, отколкото на безопасността в подводниците. В резултат руснаците претърпяха някои от най-ужасните инциденти на Студената война.
Смъртоносно начало
В ранните етапи на оръжейната надпревара в средата на 50-те години Хрушчов призова Съветския съюз „да настигне и изпревари Америка“. И така беше проектиран и построен флот от ядрени подводници — прибързано и безредно. Работата беше толкова лоша, че през 1959 г. капитан Владимир Н. Чернавин (който щеше да замести адмирал Горшков като главнокомандващ Съветските ВМС) отказал да изведе една от първите съветски ядрени подводници извън корабостроителницата за изпитания в открито море. Не отстъпил, когато го заплашили с разжалване, и отстоявал своето, докато подводницата не била поправена.
Докато Чернавин отстоявал своето, друга подводница, К-19, вече била изпратена в морето след хвърлена по нея бутилка шампанско. Това, че бутилката не се счупила, е една от поличбите, които всеки подводничар без разлика на звание, пост или националност знае като злокобна. Така невъзвишено отплавала първата съветска ядрена подводница с балистични ракети.
През лятото на 1961 г. К-19 тръгваше към Северния Атлантически океан на учение, наречено „Полярен кръг“. Трябваше да играе ролята на американска подводница, да се скрие под повърхността и да си проправи път през съветските подводни сили. След това трябваше да остави учението и да намери полиня — пукнатина в леда. Щеше да изплава на повърхността в края на Арктика и да проведе учебно изстрелване на балистична ракета.