„Хирошима“ се появява за последен път
Подводницата, позната като „Хирошима“, продължаваше да създава проблеми на съветското подводно командване. През ноември 1969 г. се ударила в американската подводница „Гато“ така силно, че започнала да потъва стръмно с носа надолу, като от удара огромният том „Навигационна астрономия“ паднал от лавицата върху капитан Валентин Анатолиевич Шабанов, който спял. Ударът откършил предния хидролокатор на подводницата и капаците на торпедните тръби.
И все пак „Хирошима“ продължи да действа достатъчно време, за да се стигне до последната беда. През 1972 г. на подводницата, намираща се на около шестстотин мили североизточно от Нюфаундденд, избухнал пожар. Този път загинали двадесет и шест офицери и членове на екипажа. Дванадесет други чакали смъртта си като в гробница в кърмовото отделение, без да могат да преминат през обгазените части на подводницата. Останали там двадесет и три дни, докато „Хирошима“ докуцука до дома.
Това че двадесет и тримата останали живи, е единственият щастлив край в историята на „Хирошима“. Тя остава в спомените като подводницата, заслужила името си заради пожари, радиация и смърт.
Траулери и шпиони
Руснаците добавиха нещо по-различно към морския шпионаж, като допълниха подводния си флот с траулери (специално оборудвани за подслушване), познати като „АГИ“. В това имаше нещо гениално, защото така руснаците можеха по най-евтин начин да поставят часови до всички големи американски бази на континента и извън него. Американските ракетни подводни:ги правеха много, за да убягнат на тези траулери. Една подводница дори заседна в края на 60-те в опит да избегне засичане от един „АГИ“ при Холи Лох, Шотландия.
Обикновено траулерите просто си седяха, но понякога бяха безочливо нахални. Такъв беше случаят през 1980 г., когато екипажът на един траулер близо до Гуам задигна едно торпедо, изстреляно при учения от американска подводница. Траулерът просто се приближи бързо, хвана торпедото и след това бавно тръгна към Съветския съюз. Тактическите командири останаха шокирани. Не знаеха какво да правят. След известни дебати решили, че понякога няма друга възможност, освен да пратят очевидно съобщение, да демонстрират военна сила и да гарантират, че никой друг съветски плавателен съд няма вече да опитва нищо толкова дръзко.
В рамките на дванадесет часа две бойни групи със самолетоносач отплаваха от Йокосука и Филипините, за да притиснат траулера. Ден или два по-късно той бил спрян около Окинава. Сега ВМС били ангажирали и Държавния департамент и между американски дипломати и високопоставени съветски служители хвърчали съобщения. Най-после капитанът на траулера, който надменно гледал американските кораби, хвърлил торпедото зад борда. Към него имало бележка на английски език, остроумна и на място. Капитанът заявил, че торпедото дошло само до кораба. Според наблюдаващите служители от Военноморското разузнаване руснакът сякаш казвал „вижте какво намерих“, като че ли е хванал някаква голяма риба — най-естественото и невинно нещо на света.
Смърт в Норвежко море
В късното лято на 1985 г. подводницата „Балтимор“ (SSN-704) била изпратена да наблюдава съветска подводница от клас „Зулу IV“ във водите над Норвегия. Американските ВМС знаели, че дизеловата подводница от 50-те години е изследователска и че и преди е плавала из този район. „Балтимор“ се подготвила за преминаване под съветската „Зулу“, когато американските подводничари забелязали въже, дебело колкото човешка ръка, увиснало от съветската подводница. След това през перископа и мътните води видели как руснаците спускат открита подводна шейна с баластни резервоари от двете страни. На шейната имало един или двама водолази с костюми, подобни на космическите, и шлангове за въздух, свързани към подводницата. Обявена била заповед за тишина на борда на „Балтимор“, докато съветската шейна се спускала към морското дъно. Заповядали на хората да носят обувките си с гумени подметки и да не тряскат вратите. Изключили машината за лед. Също и голямата машина за сокове. Останала само кафеварката в кухнята.
Скоро от хидролокаторното помещение докладвали за звук, подобен на копаене в пясъка, на деветдесет метра под повърхността. Слушайки съобщенията по вътрешната система, хората в „Балтимор“ се досетили, че руснаците търсят подводен съобщителен кабел.
Служителите от военноморското разузнаване знаеха, че тук има такъв кабел, който отива от Мурманск до Северна Англия, положен още по царско време. Вече не се използваше и руснаците трябва да са знаели това. Може би се упражняваха. Може би се готвеха да подслушват кабели също както американците преди няколко години. Или пък опитваха да прекъснат кабели, свързващи американските мрежи SOSUS.