Тридесет метра, шестдесет метра. Бесак не намираше слоя, под който да се крие. Деветдесет метра.
И тогава екипажът чу вледеняващите звънтящи сигнали, с които руснаците удряха стоманеното тяло на „Гъджън“. Един от корабите беше ги хванал. Бесак се спусна още по-дълбоко и тръгна назад, извън границата от 12 мили. Много от хората в екипажа бяха убедени, че са се измъкнали, но руснаците продължаваха гонката. Потопена и само на акумулатори, подводницата не можеше да им се измъкне, тъй като вдигаше едва няколко възла.
Всички на борда мислеха само за това как да се измъкнат. Хората на хоризонталния рул поддържаха подводницата стабилна при спускането. Други наблюдаваха дълбокомерите. Бесак стоеше в претъпкания контролен пост и даваше заповеди. Лейтенант Джон О. Копидж, южнякът-офицер, познат на екипажа като „Бо“, стоеше до командира.
В кръг около него седяха отговорните за стрелбата офицери, готови да се прицелят и стрелят по заповед, както и щурманите, наведени над картите, за да разчертават измененията на курса, докато „Гъджън“ се опитваше да се измъкне от мъчителите си. От другата страна на един водонепроницаем люк до контролната зала седяха специалистите по локаторите, вперили в тъмното очи в екраните, като се опитваха да броят звуците на винтовете.
Отгоре имаше два кораба, после и повече, събрали се, за да приковат „Гъджън“.
Хората започнаха да се досещат за положението си. Акумулаторите се намираха накрая на възможностите си за деня, смрадливият въздух — също. А нямаше как да пуснат дизеловите двигатели и да вкарат свеж въздух или пък да заредят акумулаторите. Не и ако Бесак не успее да изкара подводницата близо до повърхността, за да вдигне шнорхела и да го държи така, докато не се прочисти въздухът. Нивото на въглеродния двуокис беше толкова високо, че някои вече се чувстваха замаяни. Други имаха главоболие, от онова, от което имаш усещането, че главата ти се разцепва надве. Това представляваше най-лошото време за всяка дизелова подводница и абсолютно най-лошия момент да те хванат.
Изключиха несъществените уреди, за да пестят електричество и да намалят шума. Спряха машините за лед. Лампите спаднаха до нивото на аварийно осветление, не светеха, а по-скоро мъждукаха. Вентилаторите също спряха.
Бесак даде заповед за преминаване към понижена бойна готовност, с което позволи на повечето от хората в екипажа да се приберат в койките си, за да пестят кислород. Отгоре един кораб удряше с лъчите си „Гъджън“ и я заставяше да върви към друг. Всяко чукане по корпуса напомняше на хората, че някой е допуснал грешка. Сериозна грешка.
От локаторната кабина съобщиха, че отгоре има най-малко четири кораба. Хората псуваха Чарли Браун — това беше едно от по-малко цветистите им наименования за руснаците.
Чу се нова серия звънтящи сигнали от локаторите, последвани от нещо друго, нещо далеч по-ужасяващо.
Една след друга върху подводницата и около нея се изсипаха като гърмяща вълна малки мини. Тя тъкмо правеше поредния опит да промени курса, да избяга. И получи отговор. Руснаците пускаха във водата леки дълбочинни заряди—чуваха се като ръчни гранати.
Звуците проникваха през корпуса. Подводницата беше наред, можеше да устои на такива малки експлозии. Но какво щеше да стане, ако руснаците пуснеха истинска дълбочинна бомба?
Бесак даде нова серия заповеди за убягване. Хората в контролния пост се напрягаха да доловят и други звуци освен ударите на активния локатор. Други лежаха в койките си, също заслушани, в очакване на грохота от по-голямата експлозия, онази, след която „Гъджън“ не би могла никога вече да изплава на повърхността.
По-младите моряци бяха видимо неспокойни. Очуканите ветерани, малцината преминали през Втората световна война, прикриваха страха си по-добре, но за тях този момент беше далеч по-неприятен. Знаеха какво може да направи дълбочинната бомба. Губили бяха свои приятели в подводниците от онази ера, а други пък бяха плавали на подводници, едва успели да се измъкнат от такива бомби. Познаваха необузданите тласъци, познаваха какво е да те облее морска вода през спуканите тръби и да се питаш колко време можеш да изкараш в крехкия стоманен корпус.