Из подводницата поставиха кутии с литиев хидроокис, който да поеме част от излишния въглероден двуокис. Част от кристалите бяха пръснати върху дюшеците, за да ускорят процеса. Но нивото на въглеродния двуокис остана прекалено високо. Кристалите не можеха да поемат въглеродния окис — безцветния газ без мирис, който в крайна сметка можеше да приспи всички на борда завинаги. Руснаците притискаха „Гъджън“, като се движеха напред-назад, настрани и по диагонал и вкарваха прът в колело, очертано от самите тях. Всеки преход се съпровождаше с удари от локаторите и гранати.
Сряда, 21 август, рано сутринта: без промяна. Сряда следобед: без промяна. Сряда, рано вечерта: „Гъджън“ продължаваше да стои под обсада вече почти четиридесет и осем часа и под вода, без да използва шнорхела почти шестдесет и четири часа. Бесак грижливо беше отбелязал в дневника изминатите разстояния през двата дни като равни на нула. Трябваше да се направи нещо. Нещо драстично.
Копидж обиколи из подводницата, за да съобщи на хората, че ще опитат да излязат на височина като за шнорхел, да „подадат нос“. По-голямата част от обсадата хората бяха прекарали в понижена бойна готовност, но сега трябваше да преминат в пълна готовност. Трябваше да вземат свеж въздух. Трябваше да изпратят съобщение за помощ. Трябваше да променят положението или да загинат.
— Излизаме — обяви Бесак в контролния пост. — Пробием ли повърхността, вдигайте шнорхела.
Щом „Гъджън“ изплава, няколко души опитаха да включат хидравликата за изправяне на радиоантената. Но тя не помръдваше. Трябваше да се изправи с трясък. Но чуха единствено звук от удар, а после втори. В момента, когато шнорхелът излезе над повърхността, хората пуснаха двигателите. Подводницата си пое глътка въздух, после втора.
Един от корабите тръгна с рев право към „Гъджън“, сякаш за да я удари или поне да я накара да се потопи. Руснаците не бяха свършили с нея. Нямаше да позволят на хората й да си поемат въздух, нито пък да повикат помощ.
Някой включи сигнализацията за опасност от сблъскване и Басак даде заповед за потапяне. Изключиха двигателите и отново се озоваха под вода. Екипажът не успя да изпрати сигнал за помощ. Въздухът беше почти толкова лош, колкото преди това.
Бесак заповяда спускане на около 120 метра, където се замисли над следващия си ход. Поговори с Копидж, който разискваше с инженера състоянието на акумулаторите, както и с лекаря Хънтли за състоянието на въздуха и на екипажа. Бесак нямаше голям избор. Очевидно хората му нямаше да издържат много дълго. Акумулаторите можеха и да издържат още около осем часа, ако подводницата не се движи много, но с това нямаше да постигнат нищо. Стария знаеше, че няма сили да убегне на мъчителите си.
След няколко мига решението дойде. Налагаше се „Гъджън“ да изплава и да опита отново да вдигне шнорхела. Но едно нямаше да се случи — нямаше да бъде превзета. Не и преди командирът и екипажът да загинат. Никой на борда не възрази.
Бесак заповяда да отварят всички торпедни люкове. Знаеше, че руснаците ще ги чуят, и искаше да покаже, че американците не се шегуват. След това някои от офицерите получиха пистолети, включително Хънтли, който тръгна да обикаля из подводницата, размахал пистолета с думите, че задачата му е да застреля шпионите, ако руснаците се опитат да се качат на борда.
— Можеш да си вземеш зеленото хапче или аз да те застрелям — каза Хънтли на един от шпионите. Лекарят винаги се държеше малко особено.
Вероятно никой не му беше позволявал да обикаля из подводницата и да демонстрира маската си на убиец. Може би, смятаха хората от екипажа, не е трябвало да му дават и пистолет. Но той го носеше и в този момент шпионите повече се страхуваха от него, отколкото от руснаците.
Междувременно те и хората в радиокабината от другата страна на контролния пост — всеки, който работеше с шифри или секретни материали — започнаха да ги пъхат в кожени чанти целите в дупки и с оловни тежести. Някои от документите бяха унищожени веднага. Ако руснаците се опитат да се качат на борда, тези чанти трябваше да излетят през горния люк и да отидат на дъното на Японско море.
Това представляваше мигът, който никой подводничар не желае да изживее, и един от най-лошите моменти за всеки капитан. Освен това беше и неизбежен. Може би „Гъджън“ щеше да се измъкне, ако беше слязла по-дълбоко, ако изтласквачът за отпадъците не се беше заклинил. Независимо от причината Бесак загуби.
Обезсърчен, той даде заповед за изкачване.
Бесак искаше да изпрати съобщение до базата на САЩ в Япония. Но радиоантената, изглежда, отново беше блокирала. В мига, когато шнорхелът проби повърхността, Бесак даде заповед и трите двигателя на „Гъджън“ заработиха, бълвайки газове в мръсната атмосфера на подводницата, както и извън нея. На никого не му беше до тях, след като шнорхелът вкарваше чист въздух и изкарваше най-лошите отрови.