Бесак също беше преместен от подводницата. Заповедта, с която предвиждаха още преди мисията прехвърлянето му в ядрения флот на адмирал Рикоувър, не се промени. Онова, което се промени обаче, беше работният график на „Гъджън“. Военноморските сили бързо обявиха, че тя ще бъде първата подводница в света, обиколила земното кълбо. Това беше най-добрият начин да я изведат от Тихия океан, където руснаците сега я познаваха добре, и да не допуснат тази история да се разпространи из подводничарското съсловие.
Разбира се, ВМС предложиха друго обяснение за обиколката. Смятайки, че целта е да се проведе рейд за контакт между народите, президентът Айзенхауер лично обяви всеки от хората на подводницата за „посланик на добрата воля към света“. Всеки от тези посланици получи заповед никога да не говори за този случай.
Междувременно, окрилени от победата, руските военноморски сили започнаха да притесняват други американски шпионски подводници. Между тях беше и „Уаху“ (SS-565), хваната близо до съветския бряг в началото на 1958 г., но успяла да избяга въпреки единия си гръмнал двигател. Може би, защото подводниците си вършеха работата тихо, руснаците се въздържаха повече, отколкото спрямо самолетите, някои от които нарочно задействаха отбранителните радари, за да измерят системите им. Колкото и неприятни да ставаха подводните битки, нито една подводница не беше потопена и „дълбочинните бомби“ обикновено не притежаваха повече мощ от тези при „Гъджън“.
Но битките с подводници в съветски води вече представляваха утвърдена част от Студената война и напрежението се увеличи, когато двете страни се готвеха да пуснат в действие първите си ракетни подводници. След като руснаците пуснаха спътника през 1957 г., президентът Айзенхауер бързо ускори плановете за изграждане на подводница с ядрен двигател, която да може да изстрелва балистични ракети „Поларис“, криейки се под водата. Междувременно ВМС преоборудваха някои дизелови подводници да носят управляеми ракети „Регулус“, наследници на германските ракетни бомби с обсег между 300 и 400 морски мили. Макар тези подводници да трябваше да изплават за пуска на ракетата и тя да се управлява с радар до целта от изстрелващата подводница и от втора подводница, разположена по-близо до съветския бряг, те все пак представляваха нова потенциална опасност за руснаците.
Опасенията, че руснаците ще отговорят, като изпратят свои собствени шпионски подводници близо до американски води, заставиха висшите служители от Вашингтон да се заемат по-сериозно с подводния шпионаж. Изведнъж операциите, които командирите на военноморския флот бяха свикнали да управляват, започнаха да се разглеждат от Белия дом и Пентагона. ЦРУ и Агенцията за национална сигурност (АНС) — дешифровъчната агенция, която беше така свръхзасекретена, че дори хората, които работеха в нея, се шегуваха, че името й е Агенция Не Съществуваща, или А, Нищо, Само слухове — също започнаха да играят роля при определянето на важните за събиране сведения.
Едва ли някоя съветска подводница все още беше извършвала дългия преход до американските брегове, но това не спря избухването на „червената истерия“. Един член на Камарата на представителите обяви, че са забелязани около двеста съветски подводници по атлантическото крайбрежие. Обикновени граждани започнаха да пазят на „стражеви кули за подводници“ и през следващите няколко години „забелязванията“ на подводници зачестиха. Една жена, посочена в документи на ВМС като мис Гилкинсън, съобщила, че забелязала три подводници близо до един плаж във Флорида, включително една, която, по думите й, се приближила на три-четири метра от нея, докато тя плувала гола. Един мъж от Тексас съобщил за забелязан перископ във води, оказали се дълбоки метър и петдесет.
ВМС също наблюдаваха за подводници, но повечето от наблюдението се провеждаше при естественото стеснение, образувано от Гренландия, Исландия и Обединеното кралство. За Съединените щати това представляваше огромно предимство. Съветските кораби и подводници трябваше да преминат през тази точка, наречена ГИОК,5 за да поемат по атлантическия маршрут към САЩ. Често ято американски дизелови подводници стояха за „преградни операции“ извън стеснението, а и британските военноморски сили също дебнеха за съветски подводници. Освен това американските ВМС бяха започнали да „засяват“ атлантическото и тихоокеанското крайбрежие с подводни подслушвателни устройства и да създават по този начин подводна подслушвателна мрежа, позната като SOSUS,6 за откриване на кораби и подводници. И все пак аналитиците, които се опитваха да разгадаят записите на SOSUS, се нуждаеха от повече данни, за да могат да разпознават съветските военни кораби сред целия фонов шум, създаван от риболовните траулери и търговските съдове. Нуждаеха се от библиотека с шумови отпечатъци, а най-добре можеха да я създадат шпионските подводници, изпратени да подслушват и записват.