Всъщност Бенитес искаше да откаже точно това назначение, притеснен от името на подводницата. „Кочино“ може и да значи един вид балистова риба от Атлантическия океан, но на испански език, езика на семейството и приятелите му у дома, той щеше да е командир на подводницата „Прасе“.
Признал беше това в писмо до майка си, но отговорът й още не бе стигнал до него, в тясната каюткомпания, където стоеше с изпънати назад рамене, за да покаже не особено внушителната си фигура в най-добра светлина. Стоеше сам с този едър моряк, преминал към шпионажа — от онзи тип хора, които дори на седемдесет години биха твърдели, че още не са се „размекнали като лайно“.
Червения Остин подаде заповедта си. Командирът прегледа документите и изненадан и напрегнат разбра, че неговата „Кочино“ става опитна шпионска подводница.
Бенитес остана зашеметен. „Кочино“ и без това имаше достатъчно сложна мисия. Предвидено беше да започне учебно плаване, замислено да измени характера на подводните бойни действия. Класическите подводници от Втората световна война можеха да остават под вода толкова време, колкото да атакуват кораби и да убягнат на контранападение, преди да се наложи да изплават. Но след края на войната „Кочино“ и няколко други подводници бяха коренно променени. Сега имаха ново, до голяма степен непроверено оборудване, включително тръба тип „шнорхел“, която трябваше да им довежда чист въздух, да им позволява да пускат дизеловите двигатели и да отвежда отработените газове, без подводницата да изплава на повърхността. Това щеше да им позволи да прекарват повечето от времето си под вода, да ги направи практически невидими и да им позволи да атакуват както кораби, така и други подводници.
Бенитес очакваше заповед да изкара подводницата, да изпита новото й оборудване, да обучи екипажа си и да се научи как да я управлява като същински подводен кораб. Но заповедта на Остин прибавяше ново измерение към мисията му и я превръщаше от проста игра на война и морски изпитания в операция в непровереното царство на подводното разузнаване. Всичко това трябваше да стане в леденото Баренцово море, в арктическия кръг близо до водите около Мурманск, където Съветският съюз държеше Северния си флот.
По-лошото беше, че кабелите и антените на недодяланото подслушвателно оборудване на Остин трябваше да преминат направо през корпуса на подводницата. Това означаваше разпробиване на отвори в стоманата, която не допускаше водите на океана.
Бенитес хвърли един поглед върху чертежите за пробиването на корпуса, който той смяташе за „последната“ защитна обвивка на подводницата, и съвсем се притесни. Последвалото е история, която Остин щеше по-късно да разказва и преразказва.
— Да пробия отвори в корпуса? — запита Бенитес достатъчно силно, за да привлече вниманието на своя заместник и старши офицер в подводницата, който пристигна тичешком. Пробиване на отвори без пряката заповед на Бюрото за корабите на ВМС, което контролираше изграждането и промените по всички подводници?
— Имате ли нещо от Бюрото за корабите? — попита той.
— Не, сър. Дадоха ми само това — отговори Остин. И се опита безуспешно да го успокои: — Отворите ще бъдат съвсем малки.
Остин чакаше отговор. Вместо това Бенитес се обърна и излезе от каютата. Щеше да се обади до Лондон и да повдигне въпроса пред своето командване. Най-малкото, не възнамеряваше да стои и да спори с Остин.
И без това нямаше много място за грешки в тези крехки и претъпкани дизелови подводници, в които миризмата на гориво напояваше въздуха и електрогенераторите проявяваха тревожна склонност да образуват електрически дъги. Винаги възникваха всевъзможни бедствени ситуации. Понякога елементарни неща изискваха героични подвизи. Това важеше особено силно по време на Втората световна война, но тогава поне Бенитес и останалите стояха срешу известен враг в по-добре познатите води на Тихия океан. Сега можеше да се наложи да се бори със свирепи бури на края на света. И на всичко отгоре искаха от него да измъкне тайните на Съветския съюз направо от морето, да рискува подводницата си и седемдесет и осем мъже в шпионска мисия, преди изобщо някой да е сигурен, че тя би издържала на натиска на морето.