— Получихте ли някакви показания от Диксон? Видял ли е нещо?
Орок поклати отрицателно глава.
— Сега ще говоря с него. Той е още в безсъзнание. Добре сте го наредили!
Дон направи нетърпеливо движение.
— Грешката е моя, — каза сърдито той. Бях му казал, че ще повикам, за да ме познае, като се върна в стаята. Естествено той скочи върху ми: беше разярен.
Влезе един полицай.
— Извинете, господине. Една дама иска да види господин Миклем.
— Трябва да е секретарката ми. Помолих един от хората ви да телефонира. Бих искал тя да се грижи за госпожа Ференчи, — обясни Дон и се изправи.
— Много добре, господине, — каза Орок. Докато Вие разговаряте с нея, аз ще видя как върви Диксон.
Дон намери Мариан във фоайето.
— Ужасна история, — каза той. Клетият Гидо е убит. Джулия е много зле. В момента прислужницата е с нея, но не вярвам, че ще е много полезна. Можете ли да се грижите за нея, Мариан? Ако състоянието е много сериозно, за което се страхувам, ще направите добре, ако извикате лекар. Камериерката ще Ви каже към кого да се отправите. Доверявам Ви се.
— Да, разбира се, — каза Мариан. Къде е тя?
Никакви въпроси, никакви истории. Дон винаги се беше възхищавал на невъзмутимото спокойствие на Мариан. Нищо не я обезкуражаваше. Той знаеше, че не би могъл да остави Джулия в по-добри ръце.
— Вратата срещу стълбите.
Мариан кимна и изкачи тичешком стълбите, докато Дон влизаше в бибилиотеката, където върху канапето лежеше Диксон.
Орок стоеше до него.
— Съжалявам, Диксон, — каза Дон и се приближи до него. Грешката е моя. Вие бяхте очарователен.
— О! Не, господине, — възрази Диксон и седна. Аз си загубих ума. Трябваше да се досетя, че сте Вие. В тази тъмнина…
— Всъщност, това няма значение, — продължи Дон. (Той погледна Орок.) Продължавайте, инспекторе. Не исках да ви прекъсвам.
— Можете ли да ми кажете какво се случи след момента, в който господин Миклем напусна стаята? — попита Орок и седна до Диксон.
— Повярвайте ми, господине, аз пазех до вратата. Господин Ференчи седеше на дивана с госпожа Ференчи. Изведнъж угасна тока. Чух, че господин Ференчи бързо се изправи. Каза нещо за прозореца, който се отворил. Госпожа Ференчи започна да вика. Чух господин Ференчи да разтваря пердетата. Навън валеше и беше тъмно, не виждах нищо. Стоях като глупак с ококорени в тъмнината очи. После вратата внезапно се отвори. Понеже господин Миклем ми беше казал, че ще се обади като се върне-спомням си това — помислих, че е някой бандит и скочих отгоре му. А после получих един удар, от който изпаднах в безсъзнание.
— Значи не сте видял какво се случи с господин Ференчи? — попита нетърпеливо Орок.
— Не, господине, нищо не съм видял.
Дон вдигна рамене. Не напреднаха с нищо. Той помисли за Хари.
— Поправиха ли телефона? — попита той.
— Още не, — отговори Орок. Не можем да открием къде е прекъсната линията.
— Тогава ще се върна у дома. Ако шофьорът ми е открил нещо, ще се опита да се върне. Ако има нещо ново, ще ви се обадя.
— Точно така, благодаря Ви, господине.
Дон кимна с глава на Диксон, излезе в коридора и изкачи стълбите. Той почука на вратата на Джулия.
Мариан отвори вратата.
— Докторът идва, — каза тя на Дон. Тя е все още в безсъзнание.
— Останете с нея, моля Ви. Аз ще се върна вкъщи. Надявам се, че Хари е видял убиеца; може би се опитва да се свърже с мен.
— Ще остана с нея.
Дон я остави, изтича до мястото, където беше гариран Бентлея и полетя към Юпер Бруук Мей. Когато спря до тротоара, входната врата се отвори и се появи Шери.
Дон се наведе през прозореца.
— Новини от Хари? — попита той, докато Шери се приближаваше с величествена походка.
— Телефонира преди половин час, господине, — каза Шери и спря до колата. Моли да отидете на ул. „Атина“, това е струва ми се втората улица вляво в Олд Комптон Стрийт. Каза, че е спешно.
— Благодаря!
След като направи полукръг, Дон полетя с пълна скорост към посочения адрес.
Улица „Атина“ беше тясна и безлюдна, чийто фенер оскъдно мъждукаше.
Стараейки се да остане в сянка, Дон кара по дължината на мокрия тротоар и стигна на няколко метра от тухлената стена, която разделяше ул. „Диан“.
Той забеляза Хари, застанал в дебелата сянка на свода и се приближи в мрака до него.
— Уф! Приятно ми е, че ви виждам, шефе, — каза с облекчение Хари. Един час вече се опитвам да ви открия. Снова от тук до телефонната кабина, но не успях да узная телефонния номер на господин Ференчи.
— Какво става тук?
— Забелязах един тип да излиза от господин Ференчи и го проследих. Той влезе в къщата отсреща.
Дон се приближи до входа на свода.