Дик вдигна широките си рамене:
— Ще ги намерим, — каза той. — За момента се крият, но все някой ден ще трябва да се покажат. Не могат да избягат.
— Аз не съм на същото мнение, протестира Дон. — Не бих се учудил, ако те са вече във Франция или Италия и ви се подиграват. Какъв смисъл има да се наблюдават пристанищата и аерогарите? Да не би да мислите, че ще заминат така? Вероятно са избягали с моторна лодка. Няма нищо по-лесно от това и Вие го знаете.
— За щастие, забеляза Дик, — аз не съм натоварен да ги заловя.
Дон не беше в добро настроение. Той срази с поглед Дик.
— Всъщност, предполагам, че не сте дошъл тук да говорим за дъжда и хубавото време, — каза той. — Трябва да сте натоварен все пак с някаква мисия. Какво по-точно искате от мен? Нямам време за губене.
Дик повдигна гъстите си вежди.
— Струва ми се, че тази сутрин сте много нервен, господин Миклем, — каза той. — Трябва да призная, че Ви разбирам. Тази история е плачевна. Би трябвало вече да сме ги заловили. Директорът е нервен. Да, имам причини да дойда при вас. Помислих, че с удоволствие бихте научили някои сведения за Костенурката.
Дон го погледна разгневено.
— Какво знаете за Костенурката? Какво общо има той с вас?
— Не зная много за него, но мисля, че е свързан с моята служба, — отговори Дик, разполагайки се удобно в един фотьойл.
Дон се изправи, приближи се до бара, приготви две големи уискита с вода и подаде едната чаша на Дик в знак на помирение. Дик го взе, колебаейки се, помириса го и накрая отпи с въздишка.
— Малко е рано за мен, но мисля, че няма да ми навреди. Благодаря, господин Миклем.
— Кажете ми какво знаете за Костенурката, — каза Дон и седна. — Скъпо бих заплатил, ако ми попадне в ръцете.
— Ние също, а така е за френската, италианската и американската полиция. Зная, че нашите хора не са се справили много блестящо с тази история, но грешката е малко Ваша. Орок не беше чул от Вас, че става дума за Костенурката. Аз също. Ако ни бяхте съобщили, нещата може би нямаше да се развият така.
— Опитах да Ви се обадя, — възрази сухо Дон. — Но Вие бяхте излязъл. Зная, че постъпих небрежно като не Ви потърсих пак, но не мислех, че това е сериозно.
— Не претендирам, че можехме да спасим господин Ференчи, ако бяхме в течение на това, което се случи, но поне щяхме да направим всичко възможно. Вие не сте единственият, който е мислил, че Костенурката е само шега. Парижката полиция е била убедена, че се касае до някой безобиден луд и Реналдо Бузони остави кожата си в тази афера.
— Бузони? Не беше ли това италианското аташе?
— Точно така. Той беше изваден от Сена, след като беше получил заплашителни писма от Костенурката. Предадоха ми отчета на аферата, като ми казаха, че тукашните италиански функционери рискуват да станат жертви на такива заплахи.
— Кой е този Костенурката? — понита Дон.
— Специалист но изнудвания под смъртна заплаха; човек, който не отстъпва пред нищо.
— Значи Ференчи не е първата му жертва?
— О! Не! Има още девет други за 14 месеца, уточни Дик. — Две в Америка, три във Франция и четири п Италия. Господин Ференчи е първата жертва в Англия. Неприятното е, че ние не знаем кои са тези, които са платили това, което е искал Костенурката. Ние сме почти сигурни, че има много мъже и жени в Европа и Съединените щати, които се покоряват без да проронят дума. Ако ми бяхте казали, че Ференчи е бил заплашен от Костенурката, щях да го посъветвам да даде това, което искат от него.
— Шегувате ли се?…
— Но съвета е добър, — възрази спокойно Дик. — Жена му в този час нямаше да бъде в клиниката, ако беше платил, а той щеше да бъде още жив.
— Не е там въпросът. Значи допускате, че щяхте да бъдете безсилни да го покровителствате?
— Но да. Да погледнем нещата в лицето! Нямаме достатъчно хора да следим от сутрин да вечер някой, който не влиза в числото на известните личности. Костенурката е търпелив. Рано или късно неговият човек ще попадне в ръцете му. Господин Ференчи не беше много известен, за да има право на постоянна лична охрана. Разбира се, ние сме задължени да направим нещо за персонала на италианското посолство, ако някой от тях е заплашван, но господин Ференчи беше особен случай. Ние не бихме могли да го покровителстваме седмици наред. Вие видяхте как действа Костенурката. Вие, Диксон и Масон пазехте Ференчи. Това не попречи да бъде убит, нали? (Дик изтърси пепелта от лулата си, духна силно в мундщука и започна да я пълни). Костенурката знае, че в деня, в който не успее да изпълни заканите си, това ще направят подчинените му. „Плати или ще те убия!“ — такъв е неговият девиз. Те убиват хората, защото си казват, че нямат никакъв шанс да живеят повече, ако не платят.