— Но Ференчи не е знаел това, — възрази внезапно Дон. — Името на Костенурката нищо не му говорело.
— Така е. Костенурката едва започва да върлува тук. Никой никога не е чувал за него преди смъртта на Ференчи, но сега знаем за него. След начина, но който вестниците публикуваха убийството, всички вече знаят за неговото съществуване. Следващия път, когато някой богат тип получи заплашително писмо от Костенурката — ще знае, че то не е шега. Мисля, че Ференчи беше убит нарочно, за да извести пристигането на Костенурката в Англия.
— Вашите хора трябва да го заловят, настоя Дон. — Затова сте там.
— Няма да е лесно. Ние не знаем нищо за него. Дори ако заловим убиеца, той няма да е Костенурката. Ако заловим това червенокосо момиче, то също няма да бъде Костенурката. Френската полиция е успяла да арестува един от хората на Костенурката и да го накара да говори, но той не им е казал нищо значително. Казал е, че е бил заплашен от някакъв тип, който му е определил среща на едно шосе през нощта. Този тип, който, разбира се, не е бил Костенурката, пристигнал с кола и не е слизал от нея. Човекът не е видял лицето му. Той е получил заповедта и е изпълнил задачата. Виждате, че за нас Костенурката е истински ребус. Полициите в Америка, Франция и Италия от 14 месеца се измъчват да изяснят аферата. Сега е наш ред.
— Не сте много сигурни, че ще можете да го заловите, забеляза Дон.
— Поставям се на Ваше място, господин Миклем, — възрази Дик. — Вие загубихте един приятел, но ние не можем да вършим чудеса. Можете да бъдете сигурен, че ще направим всичко възможно. Касае се, разбира се, до една международна афера. Аз лично смятам, че той оперира от Италия.
— Я, виж? Защо от Италия?
— Поради две причини: всички жертви на Костенурката са италианци и това… (Той измъкна от джоба си плосък калъф, отвори го и извади една кама с широко острие и дървена изрязана дръжка). Вижте това. Това оръжие е убило господин Ференчи. Говори ли ви нещо?
Дон взе ножа и го разгледа.
— Не претендирам, че съм експерт, — каза той, след като внимателно я разгледа, — но според мен това е копие на една италианска кама от XIII век. Ако спомените ми са точни, мисля, че съм виждал същата по вид кама в Баржело, Флоренция.
— Точно така, съгласи се Дик. — накратко, полициите в Америка, Франция и Италия притежават девет ножа като този. Всички те са били намерени върху труповете на жертвите на Костенурката. Въпреки направените издирвания, досега е било невъзможно да се открие оригинала на тези ножове.
— Тази червенокоса, Лорели, е италианка, — каза Дон. — Акцентът й не оставя никакво съмнение.
— Още едно указание.
— Е, добре! Ето една следа, оживи се Дон. — Защо той напада само италианци? Дали не се касае до някаква политическа интрига? Зная, че Ференчи беше заклет антифашист. Имате ли точни сведения за политическите възгледи на другите жертви?
— Голяма бъркотия е. Никаква последователност. Някои са били антифашисти, други — християнски демократи, трети — фашисти. Разследвах този въпрос, но това не ме доведе доникъде.
— Задавал ли сте си въпроса защо се нарича Костенурката? — попита Дон. — Това име не вдъхва ужас… и е много безизразен псевдоним за един тип, който изнудва жертвите си под смъртна заплаха. Защо Костенурката? Трябва да има причина за това. Костенурката е бавно и безобидно животно: напълно противоположно на един убиец. Трябва да има някаква причина за това име.
— Аз също си задавах този въпрос, но не стигнах до никакво интересно заключение. Това име може би е избрано, за да заблуждава.
— Не вярвам. Друго нещо: защо е необходимо да се нравят копия от една средновековна кама? Защо не си служат с обикновена кама, която не е с изрязана дръжка? Струва ми се, че убиецът е избрал костенурката и камата като подпис, поради някаква причина. Може би ще постигнем някакъв резултат, ако открием тази причина.
— Възможно е, но не виждам как ще пристъпим към действие.
Дон хвърли угарката в камината.
— Ще видим. Не бих искал да ви гоня, драга ми комисарю, но имам много работа. Предполагам, че не сте дошъл само, за да ми дадете тази информация.
Дик почеса едната си ноздра с мундщука на лулата си.
— Всъщност… да и не, — каза той, — много уважавам вашия талант. Вие свършихте добра работа в аферата „Трегарт“ миналата година. Ференчи е ваш приятел. Помислих, че ще се включите на драго сърце в разследването в случай че държите да откриете Костенурката. Ние имаме шанс да го открием само ако накараме хората от неговата банда да проговорят. Зная, че Вие имате не малко познати в Италия. Всички сведения, които можете да получите ще ни бъдат полезни.