— Съгласен съм, — каза Дон. — Ще видя какво мога да направя, но нямам голяма надежда. Познавам двама здравеняци в Рим, които може би знаят нещо но този въпрос. Ще говоря с Ючели. Не зная дали го познавате. Той е собственик на ресторант „Торколоти“ в Соо. Стара лисица. Познавам го от дълга години. Той знае всичко за италианската колония в Лондон.
— Ние щяхме да го окошарим за една история с черна борса през войната, забеляза Дик. — Но той беше много силен за нас.
— Дори съм изненадан, че почти бяхте успели да го заловите! Ще говоря с него. Може би той знае нещо.
Дик прибра камата в калъфа и го напъха в джоба си.
— Не бихте ли пожелали случайно да отидете в Италия, за да видите какво бихте могли да откриете на място? Струва ми се, че точно там се намира ключът на задачата, само ако успеем да достингем до него.
— Драга комисарю, не мога да се разхождам из цяла Италия с надеждата да попадна на Костенурката. Не бихме ли могли да ограничим полето на нашите издирвания в някоя област или по-добре в някой град? Ако това е възможно, ще замина на драго сърце.
— Лицата, които са убити в Италия са се намирали в Рим, Флоренция, Неапол и Милано. Виждате колко е обширно. Не мога да Ви кажа нищо повече.
— Да се опитаме най-напрел и двамата да съкратим полето на издирванията, заключи Дон, докато Дик се изправяше. — Дръжте ме в течение на това, което научавате, а от моя страна и аз ще Ви сигнализирам, ако има нето ново.
След заминаването на комисаря, Дон остана да размишлява пред камината. Той още стоеше пред нея, когато Шери влезе да обяви, че обедът е сервиран.
2.
По-едър от повечето италианци, Джорджио Ючели още се държеше въпреки своите 75 г. Той имаше лукави живи очи, дълбоко хлътнали в орбитите.
Бащата на Дон се беше запознал с него преди двайсетина години във Венеция, където Ючели имаше малък, но първокласен ресторант в Кале де Фабори. На 16 г., Дон беше опитал своя първи венециански обед. Той веднага се беше сприятелил със събственика на ресторанта. Когато Мусолини беше завзел властта, Ючели беше напуснал Италия и се беше настанил в Соо. Дон беше подновил приятелството с Ючели и често обядваше в неговия ресторант, който беше станал прочут.
След като свърши прекрасния обед, той мина в частния апартамент на Ючели, седнал пред огъня с чаша в ръка, с полузабулено от дима на пурата лице, която собственика му предложи. Дон бъбреше с домакина вече двайсет минути, когато прецени, че е време да пристъпи към причината за своето посещение.
— Чу ли за смъртта на Ференчи? — каза внезапно той.
Мургавото набръчкано лице на Ючели помръкна.
— Да. Това ме порази. Госпожа Ференчи по-добре ли е?
— Състоянието й е още тревожно. Сигурно знаеш, че полицията се изложи?
Ючели вдигна рамене.
— Това, което се случва на полицията, не ме интересува.
Дон знаеше, че беше деликатно да говори за полицията с Ючели. Според слуховете, които се носеха, Ючели е бил по-рано един от големите пласьори на черна борса, а сега се занимаваше с търговия на едро.
— Гидо беше мой добър приятел, добави Дон. — Искам да намеря типа, който го уби. Разбира се, по собствено желание.
Ючели кимна с глава. Той разбра. След кратка пауза, Дон продължи:
— Имам нужда от точни сведения. Кажи ми какво знаеш за Костенурката.
Ючели поклати отрицателно глава:
— Много малко. Зная, че съществува и че е опасен. Всеки италианец, чието състояние надвишава 5 000 лири, е застрашен от неговите закани, — каза сериозно той. — Той всява ужас в Италия. Стотици хора в Италия и Франция му плащат колосални суми, за да запазят живота си.
— В Италия ли живее?
— Не зная.
— Много хора работят за него, а така също и една млада жена с венециански руси коси. Познаваш ли я?
Ючели направи знак, че не.
— Не познавам момиче с руси венециански коси. Този цвят изчезна: вече не се среща в наши дни.
— Има и един висок слаб брюнет с крив нос, облечен по забележителен начин, чието име е Ед.
Ючели смачка пурата си.
— Да, струва ми се, че това е Ед Шапиро. Той обядва понякога тук.
Дон се наведе напред.
— От какво живее?
— Занимава се с контрабанда. По-рано забиваше ножове в цирка.
— Сигурно е той! — възкликна Дон. — Къде мога да го намеря?
— Може би любовницата му ще може да ти даде по-точни сведения.
— Коя е тя?
— Някоя си Джина Пазеро. Италианка. Работи в клуб „Флорида“ на „Фирт Стрийт“. Тя би направила всичко за пари. Предложи и една хубава сума! Да кажем 50 лири. Ако знае къде се намира Шапиро — ще ти каже.