— Момичето може би не знае къде се крие Шапиро, беше казал той на Хари. — Но тя има нужда от пари и ако не знае къде е той, може да се опита да ми изиграе някой мръсен номер. Затова, внимавай! Не се показвай, но бъди готов да се намесиш, ако се случи нещо!
Той хвърли бърз поглед зад себе си, когато наближи „Казиното“, потънало в мрак и направи на Хари знак да не се отдалечава. Тогава Хари се промъкна през една врата и изчезна.
Доволен, че може да се подслони под стряхата на „Казиното“, Дон погледна часовника си. Беше 1 ч. без 2 мин. Наоколо нямаше и следа от Джина. Той разкопча пардесюто си и изтърси дъждовните капки. После запали цигара, подпря се на стената и зачака.
Когато изпуши втората цигара, Дон започна да се разхожда бавно по тротоара, който беше на сушина. Беше 1 и четвърт. Той реши да даде 15 минути на Джина преди да пристъпи към действие. И продължи да се разхожда, слушайки дъжда, който чукаше но стряхата.
Спомни си предупреждението на Ючели: „Шапиро е опасен.“ Ако Шапиро е заподозрял Джина, че иска да го предаде…
Дон пак погледна часовника си. Беше почти 1 и половина. Той хвърли един поглед в безлюдната улица и пресече платното, за да отиде при Хари под вратата на магазинчето.
— Сигурно няма да дойде, — каза той. — Това ме безпокои, Хари. Може би има неприятности.
— Знаете ли къде живее, шефе?
— Не, но бихме могли да узнаем. Няма смисъл да стоим тук. Да отидем в клуб „Флорида“! Може би ще ни кажат къде можем да я открием.
Те тръгнаха под дъжда към „Фирт Стрийт“. Неоновият надпис на „Флорида“ все още гореше в нощта, хвърляйки червено отражение върху мокрия тротоар.
— Чакай ме тук, прошепна Дон. — Ще видя какво мога да науча.
Той слезе по стълбите до тясната стаичка на портиера. Старчето вдигна глава и го изгледа начумерено.
— Затворено е, изръмжа той. — Погледнете, клиентите си отиват.
— Джина още ли е тук?
— Отиде си.
— Имам среща с нея, но изгубих адреса, — продължи Дон, вадейки банкнота ог една лира, която пъхна под носа на портиера. — Може ли да ми го дадете?
Портиерът погледна банкнотата, потри брадата си и повдигна тежките си рамене.
— Може да стане, — каза той. (Извади от едно чекмедже бележник, прелисти го, намери един адрес и го прочете, като вдиша вежди). Струва ми се, че тя се е преместила от адреса, който имам. Ако е така, срещата ви пропада. Искате ли все пак да опитате?
— Разбира се.
— 22 А, Питър Роад. Знаете ли къде е?
— Това е в Шаринг Крос Роад, нали? — понита Дон и пъхна банкнотата през гишето на малката остъклена кабина.
Портиерът се погрижи банкнотата незабавно да изчезне.
— Точно така. На 20 метра от цирк „Кеймбридж“, вляво.
Дон кимна с глава, изкачи стълбите и излезе под дъжда. Хари го пресрещна.
— Струва ми се, че шансът се обърна, — каза Дон. — Дадоха ми един адрес, но може би момичето се е преместило. Да идем да видим!
Крачейки бързо, те стигнаха след пет минути на „Питър Роад“. Уличката беше мръсна, заградена от двете страни с разнебитени складове, малки фабрики и 2–3 гръцки ресторанта. Под 22 се намираше магазин за санитарни апарати. От едната страна на жилището се намираше тясна уличка. Хари насочи лъча на джобното си фенерче към следващата сграда.
— Ето 22 А, — каза той и се вмъкна в уличката.
Дон го настигна. Със сложена върху лампата ръка, Хари насочи лъча към вратата. После натисна бравата, но вратата беше заключена.
Дон се отстрани и вдигна глава, за да разгледа сградата. Имаше два прозореца: един на първия етаж и един на втория. Не се виждаше никаква светлина. Прозорецът на първия етаж беше без пердета.
— Да видим дали можем да събудим някого, — каза той.
Хари натисна звънеца. Те чуха звън, който отекна в къщата.
Изчакаха около минута, през която дъждът продължаваше да ги мокри.
— Струва ми се, че няма никой, — каза Хари. — Какво ще правим?
— Да се опитаме да влезем. Бих искал да се уверя, че тя не живее тук.
Хари разгледа ключалката.
— Нищо по-лесно от това, шефе. Имам шперц, който ще свърши работа.
Той подаде лампата на Дон и пъхна едно желязо в ключалката. Опипва няколко секунди, после изви рязко желязото и ключалката отстъпи.
Дон натисна бравата и бутна вратата.
Те се промъкнаха в един коридор, който миришеше на мухъл и Хари затвори вратата. Лъчът от лампата на Дон откри стълби, които водеха към етажа.
Дон изкачи безшумно стъпалата, последван от Хари. Лампата освети една врата върху площадката, къс коридор и стълбата, която продължаваше. Върху вратата беше написано с бели букви: Акт Манифактюринг С.
— Стой тук, Хари, посъветва го Дон. — Ако тя наистина е тук, сигурно е на горния етаж.