Направих издирвания, подзе бавно Мариан. — Вие ми бяхте казал, че не разбирате защо убиецът се казва Костенурката и, че за това трябва да има някаква причина. Аз проверих няколко книга върху историята и символите, за да опитам да намеря някаква връзка между Италия и една костенурка. В историята на Сиена открих, че Костенурката е емблемата на един от 17-те квартала на Сиена.
— Квартали? Какви квартали?
— Сиена е разделена на 17 квартала: всеки квартал има свое име, църква и знаме. По-голяма част от кварталите носят имена на животни; има лъв, бухал, гъска, костенурка…
— По дяволите! — каза Дон. — Дали това има нещо общо с фестивала на Палио: ежегодното надбягване с коне?
— Точно така. От X век между кварталите съществува едно съперничество. Това съперничество се поддържа от надбягването с коне, в което всеки квартал е представен от един кон, благословен както подобава от местната църква.
— Пусто да остане! — извика Дон и се изправи с един скок. — Това може би е знакът, който търсим! Това би обяснило защо оръжието е копие на една средновековна кама. Този убиец е може би някой смахнат, вдъхновен с юношески истории! Трябва да говоря с Дик! Той ще ми каже дали италианската полиция е мислила по този въпрос. Попитайте дали мога да го видя веднага!
Мариан повика бюрото на Дик.
— Чака ви, — каза тя и затвори.
— Тогава отивам. Мариан, ще ми направите удоволствието да си купите една шапка: не гледайте цената и направете това за моя сметка! Вие сте една млада, блестяща и надарена жена!
— Благодаря, но на мен ми плащат за това, — отговори усмихнато Мариан.
— Тази вечер ще вечеряме заедно, добави Дон, отправяйки се към вратата. — И ако не носите новата шапка, ще имате разправии с мен!
20 минути по-късно, той влизаше в кабинета на Дик.
— Новини за Джина Пазеро? — попита той, затваряйки вратата.
— Още нищо, — отговори полицаят. (Той имаше уморен и загрижен вид). Имате ли нещо да ми кажете?
Дон възседна един стол и подпря лакти на облегалката.
— Все още ли държите да отида в Италия? И да видя какво мога да открия? — попита той.
Дик повдигна вежди:
— Мисля, че говорихме за това, господин Миклем. Вие ми казахте, че…
— Зная какво ви казах, прекъсна го Дон. — Не отговорихте на въпроса ми.
— Да, все още искам да заминете, — отговори Дик. — Мисля, че вие бихте могъл да откриете как да попаднем на пътя на Костенурката.
— Отлично! Реших да замина. Но при едно условие: искам да имам свободно поле на действие поне една седмица.
Дик извади лулата си и започна да я пълни.
— Не ви разбирам, — каза той. — Какво разбирате под… свободно поле на действие?
— Имам една идея в главата. Не искам да се намесва италианската полиция преди да съм научил нещо. Когато в една афера участват много хора, има опасност да си пречат.
Дик не беше много убеден.
— Касае се за убийство. Ако имате някаква следа…
— Казах идея, не следа. Впрочем това не е тайна. Секретарката ми е направила издирвания върху Костенурката и е открила нещо, което може да ни доведе до следата, която търсим. Бил ли сте някога в Сиена, комисарю?
Дик поклати отрицателно глава.
— Сиена е средновековен град. Неговите жители смятат, че е въпрос на чест той да запази отличителните си белези от миналите векове. Два пъти годишно на главната пиаца се провежда фестивала на Палио. Той съдържа шествие от мъже в костюми от XV век и надбягване с коне. Всеки кон защитава колорита на един квартал. От векове Сиена е разделена на 17 квартала. Всеки квартал е самостоятелен със своя герб, шеф, църква, традиции и знаме. Кварталите носят имена на животни. А един от тези квартали се нарича Костенурката.
Пъгледът на Дик се изпълни с интерес.
— Зная, че това е само смътно предположение, нищо повече от една идея, — продължи Дон, — но то би могло да бъде следата, която търсим. Ние търсим един убиец, който си служи с копие от средновековно оръжие, който се нарича Костенурката и който изглежда е в конфликт с другите италианци. Всичко това може да се свърже със Сиена.
Дик поклати скептично глава.
— Това е несигурна хипотеза: твърде несигурна според мен.
— За това Ви моля да ме оставите да се поинтересувам сам, — продължи Дон. — Това е само предположение, но се нуждае от умение. Ако италианската полиция започне да търси Костенурката в Сиена и ако случайна Костенурката се намира действително там, той ще изчезне преди да успеят да го заловят. Ако има някакви сведения, да се съберат, аз ще се погрижа без много да привличам вниманието върху себе си. Разбирате ли какво искам да кажа?
Дик потри брадата си.
— Много добре, — каза той. — Приемам, само защото съм сигурен, че моят италиански колега няма да си направи труд да прави издирвания в тази насока, господин Миклем. Липсва му малко въображение. Ако след една седмица не получа новини от вас, ще му изпратя рапорт. Какво ще кажете за това?