Дон се изправи.
— Отлично. Смятам да замина след 3–4 дни. Ако науча нещо ново, ще ви се обадя.
Телефонът иззвъня в момента, когато Дик се изправяше. Той вдигна слушалката и отговори с мърморене. Дон го погледна разтревожен от внезапната промяна в изражението му.
— Да, точно така, — каза Дик. (Той постави слушалката). Намерили са Джина Пазеро в Ризинг Лок. Била е убита и хвърлена в реката.
— Клетото дете! — каза Дон. — Бях сигурен, че й се е случило нещо.
— Трябва да отида да видя на място. Искате ли да дойдете?
— Не. Има други хора, които могат да я познаят, ако за това искате да дойда. Аз трябва да свърша много неща, ако искам да замина в края на седмицата.
Дик посочи един стар куфар до стената.
— Неин е, — каза той. — Взехме го от хотела. Вътре няма нищо интересно, с изключение може би на няколко нейни снимки в Италия. (Той се отправи към вратата). Искате ли да ви закарам донякъде, господин Миклем?
— С колата съм. Ще разрешите ли да хвърля един поглед върху тези снимки, комисарю?
— Разбира се. Аз ви оставям. Момчетата ме чакат. Бъдете предпазлив в Сиена! И бои шанс!
Когато Дик излезе, Дон постави куфара върху бюрото и го отвори. Върху малкото лични вещи на Джина, той намери един плик и изтърси съдържанието му върху бюрото.
Това бяха само любителски снимки на Джина, повечето от които бяха направени в Бригтън. Върху една от снимките се виждаха тя и Шапиро.
Последните шест снимки привлякоха вниманието на Дон. Джина беше фотографирана на фона на италиански пейзажи. Той се спря на втората снимка. Джина се беше подпряла на ниска стена, покрита с цветя. В далечината зад нея се издигаше величествено здание, претрупано с орнаменти. Неговите типични контури и неговата камбанария от черен и бял мрамор не оставяха никакво съмнение: това беше прочутата катедрала в Сиена.
ШЕСТА ГЛАВА
1.
Убеден, че сега вече се намира на пътя на Костенурката, Дон се включи като вихър в акцията, но това не наруши спокойствието, което господстваше на 25 А Юпер Бруук Мей.
Три часа след завръщането си от Скотланд Ярд, той изпрати Мариан на Лондонската аерогара, за да вземе самолета за Рим. Шери замина е нея, въртейки живо очи, толкова беше развълнуван и доволен, че се отърва от лондонския дъжд и мъглата.
Те заминаха с мисията да намерят една вила в Сиена или в околностите.
Хари остана да се грижи за 25 А, докато Дон ликвидираше най-спешните работи, изхвърляше от кошчето половината от кореспонденцията си и отменяше многобройните покани, които бяха огромно бедствие в неговото съществуване, докато траеше лондонския сезон.
В четвъртък сутринта, два дни след заминаването си, Мариан телефонира, за да каже на Дон, че е намерила една вила и че той би могъл да замине веднага, след като бъде готов.
— Намира се на един хълм на километър и половина от Сиена, — каза му тя. — От нея се открива прекрасна гледка, няма съседи и вилата не се вижда от пътя. Наемът е прекалено голям, но помислих, че вие няма да се интересувате от разноските и я наех за един месец с право да продължим наема за още три месеца, ако се наложи!
В събота на обяд, един прашен Бентлей навлезе в един криволичещ път, обграден с маслинени дървета, мина през един огромен портал и продължи по една алея, очертана от много цветя, за да стигне до вилата с червен покрив и зелени кепенци, която се издигаше върху хълма над Сиена.
В момента, когато Хари спираше колата пред вилата, се показа Шери. Широка усмивка озаряваше червендалестото му лице. Той слезе по широките каменни стъпала, отвори вратичката на колата и поздрави церемониално Дон.
— Струва ми се, че сте много доволен от себе си, Шери. — каза Дон. — (Той погледна вилата). — Бре, да му се не види! Това е истински палат…
— Резиденцията е много задоволителна, господине, заяви Шери. — Мис Ръгби Ви чака. Обедът ще бъде готов след десет минути.
2.
Мариан и Дон прекараха следващите два дни в изучаването на една дузина книга, третиращи историята на Сиена, които бяха намерили при Педони — главният книжар на града.
Хари се грижете за градината и помагаше на Шери да поддържа къщата.
Вечерта на втория ден, Дон остави книгата си и сподави една прозявка.
— Уф, започвам да се отегчавам, — каза той. — Да си починем малко? Ще направя един тур в града. Елате, Мариан. Ще ми правите компания!