— Какво сте направил досега?
— Изпратиха писмо, за да поискат парите за вторник. Тази вечер Шапиро ще отиде там. Ще остави костенурката в трапезарията заедно с една бележка. Утре вечер в девет часа един комисионер ще мине да поиска парите. (Той спря, за да погледне събеседницата си, която седеше от другата страна на масата). Има друго нещо, което ме безпокои. Предположете, че той попадне в клопка?
— Не се безпокойте за това. Няма да попадне: затова е избран именно той. Не трябва да се притесняваме.
— Ако сте сигурна в това, което казвате, тогава отлично. Ако той плати, всичко ще пропадне.
— Няма да плати!
— Тогава Шапиро ще започне в девет и четвърт. Донесохте ли камата?
Тя се наведе встрани, за да вземе пътническата чанта, която беше оставила на пода. И докато се навеждаше, за да отвори чантата, той се възползва, за да се възхищава на гърдите й. В него нахлу горчивина. Не беше за него това момиче. Той трябваше да се задоволява с по-нищожни… Тя взе от чантата дървен плосък калъф и го постави на масата. Отвори го и извади кама с широко острие и дебела дръжка от изваяно дърво.
Крантор я заразглежда.
— Не е ли опасно това? — попита той. — Не рискуваме ли полицията да разбере откъде е?
— Това е моделът, който винаги използваме, — каза младата жена. — Изработена е специално за нас.
— Като си помисля, че трябва да се премине през всичко това! — промърмори Крантор неспокойно.
— Всичко кое? — попита грубо младата жена.
— Костенурката, камата и предупредителните писма.
— Разбира се. Това, което искаме е популярността. Костенурката ще интригува пресата. Аферата ще се разпространи навсякъде, а това е най-важното. Ние сме предвидили още един — Ференчи. Когато той получи вашето писмо, ще разбере, че ние не се шегуваме и ще плати. Системата успя във Франция, в Италия и Америка. Ще успее и тук.
— И ако върви, аз ли ще се заема с другите? — попита Крантор.
— Разбира се.
— Ще върви, гарантирам Ви. (Крантор стана, прекоси стаята и наля уиски в една чаша). Сигурна ли сте, че не желаете нищо да пиете?
— Не, благодаря.
Застанал в сянката, той я гледаше.
— Не зная дори името Ви, — каза той. Или е тайна?
— Наричайте ме Лорели.
Крантор одобри с кимване на глава.
— Лорели… хубаво име. Отдавна ли сте в Организацията?
— Натоварена съм да платя на Шапиро, — продължи събеседницата му, без да отговори на неговия въпрос. — Къде мога да го намеря, след като работата бъде свършена?
Крантор усети, че кръвта се покачва в лицето му.
— Вие ли му плащате? Защо? Аз го наех. Дайте ми парите: аз ще му платя.
— Къде мога да го намеря? — повтори красивата червенокоса, гледайки Крантор, без да трепне.
— Но аз не разбирам, — каза Крантор, приближавайки се до масата. — Значи нямате доверие в мен?
— Трябва ли да съобщя, че не се подчинявате на заповедите ми? — попита студено младата жена.
— Но не, но не, разбира се, побърза да протестира Крантор. Струваше ми се само, че…
— Къде ще мога да го намеря? — повтори тя.
— На 25, ул. „Атина“. Това е в Соо, — каза Крантор, правейки свръхчовешко усилие да прикрие гнева си.
Звънът на телефона проехтя. Крантор се обади.
— Има долу един тип, който иска да Ви види, съобщи му Дал. — Да му кажа ли да се качи?
— Да.
— А пропо, — продължи Дал, дамата иска ли една стая? Защото мога да й дам до вашата…
Крантор се обърна към Лорели:
— Искате ли стая?
Тя направи отрицателен знак с глава.
— Не, тя няма да остане.
— Не си много смел! — изсмя се Дал.
Крантор затвори грубо телефона.
3.
Ед Шапиро беше висок и слаб, с гърбав нос, мургав тен и малки неспокойни очи. Той носеше черен костюм на широки бели райета, черна риза и бяла вратовръзка. Черната му шапка ( в периферията леко наведена надолу), беше нахлупена върху дясното му око. Облегнат на бюрото със залепена на тънките си устни цигара, той издишваше лоша миризма на уиски в лицето на Дал.
— Вървете. Стая 26, — каза Дал, като отстъпи с гримаса. Вие ще получите добри пари, както ми се струва.
Шапиро протегна огромната си ръка, хвана Дал за ризата и го удари в лицето.
— Затвори си плювалника, ако не искаш да ти избия мръсните зъби!
Внезапно побледнял, Дал не мърдаше. Лошият поглед на Шапиро му направи впечатление. Шапиро го пусна, нахлупи шапката още повече върху окото си, и след като прекоси вестибюла, изкачи стъпалата.
Той беше пил премного тази вечер, за да може да успокои малко разклатените си нерви. Беше вършил почти всичко през живота си, но винаги беше отстъпвал пред убийството. Все пак той държеше да стане ултра-бързо звезда; това желание го гризеше от два месеца. Той знаеше, че сега беше удобния случай. Знаеше също, че никога няма да намери толкова хубава моторна лодка за такава ниска цена. Как иначе би могъл да се снабди с хилядата лири, които Крантор му предлагаше и които допълваха сумата? Без да се смята, че имаше, както изглежда, един друг евентуален кандидат за лодката…