Няколко минути по-късно колата спря пред вилата.
— Иди да го потърсиш, — каза той, излизайки от колата. — Обстоятелствата налагат присъствието на всички.
Докато Хари бързо се отдалечаваше, Дон се приближи до Мариан.
— Наистина ли сте открили нещо?
— Да. Точно в момента, когато мислех да се откажа.
Облян в пот, почервенял от нахлулата кръв в лицето му и учестено дишане, Шери се появи на верандата, последван от Хари.
— Да седнем, предложи Дон, отпускайки се в един шезлонг. — А сега, Мариан, започвайте. Какво сте открила?
— Нещо, което може би ще ни изведе на правия път, — каза Мариан. — Това е още много неопределено, но изглежда през 1465 г. в Сиена е имало две богати и могъщи фамилии. Начело на тези фамилии са били Николо Вага и Джакопо Дженда, които са били заклети врагове. Те са били избрани като кандидати за титлата шеф на квартал Костенурката. Изборите са протекли с насилие и омраза… цитирам книгата. Вага е спечелил изборите с малко повече гласове. Дженда направил заговор срещу него и с неустановени средства успял да го очерни и да го принуди да изпадне в немилост. Вага бил хвърлен в затвора, парите и земите му били конфискувани, а семейството му изселено. Дженда заел неговото място като водач на квартал Костенурката и по негова заповед Вага бил зверски убит. Най-големият син на Вага Даниело, който се бил приютил във Флоренция заедно с другите членове на семейството, се заклел, че нито той, нито кой да е мъж от неговото семейство, не биха се примирили, докато смъртта на баща му не бъде отмъстена, семейното богатство възстановено и… Мисля, че това е много важно — докато семейството не стане толкова могъщо, че само неговото име да е достатъчно да всява ужас във всички италианци.
— Добре, съгласи се Дон. — Може би е така. Точно това е начинът, по който би могъл да се въодушеви един смахнат. Ако Костенурката произлиза от фамилията Вага, може би това е начина му да отмъсти за старите кавги… Какво е станало със семейството, Мариан?
Тя направи знак, че не знае.
— В нито една от другите книги не се споменава за тях.
— Отлично. Утре ще преровим архивите, за да видим има ли начин да се открият следи за фамилията Вага.
Дон запали цигара и продължи:
— Лорели е в Сиена. Видях я.
Той им разказа как негърът му е попречил да проследи Лорели.
— Не зная дали той е съучастник в бандата, или случайно се появи на пътя ми. Много е вероятно и той да е съучастник, но трябва да се уверим. Вие ще се погрижите за него, — каза той, обръщайки се към Хари и Шери. — Занапред ще оставим вилата и ще обядваме в ресторант.
Лицето на Хари се проясни:
— Това, — каза той, — е най-хубавата новина за деня, шефе! Какво ще правим?
— Изглежда този негър ходи всяка вечер в кафето, в което бях Няма причини да не бъде и утре вечер там. Искам да разберете къде отива след това. Това е първото нещо, което трябва да направите. Излишно е да ви казвам, че той не трябва в никакъв случай да разбере, че го следите. Разберете се вие двамата. Аз предлагам Шери да се настани в кафето, а ти, Хари, да отседнеш в кафето от другата страна на Кампо. Когато негърът стане, ти ще тръгнеш и ще вървиш пред него. Шери ще го следва. Вземете един план на града и го разучете. Той не е глупав и подозира, че е следен, затова ще се опита да ви изиграе; няма да е зле да знаете всички улици и улички. Внимавайте да не го изпуснете и най-вече, старайте се да не ви забележи!
— Разчитайте на нас, — каза Хари.
— Пазете се! Няма да е много забавно, ако попаднете в ръцете му, добави Дон.
И продължи, обърнат към Мариан:
— Ние ще продължим нашите издирвания утре. Двамата, както Хари и Шери, ще се опитаме през същото време да намерим Лорели. Тя също е много забележителна. Ако единият от нас я забележи, трябва да остави всичко, за да я проследи. Тя е много по-важна от негъра. Този, който я следи, ще забележи, че тя е много хитра. Когато я проследих в Лондон, бях сигурен, че не ме е познала, въпреки това, бях се излъгал.
— Това обещава да бъде крайно увлекателна авантюра! — извика сияещ Шери.
— Надявам се, че това ще бъде само крайно увлекателно, промърмори Дон, ставайки от мястото си. — Да закрием събранието и да лягаме! Утре ще започне истинската работа.
Но на другия ден, макар че прекараха цялото време в преглеждане на Сиенските архиви, Дон и Мариан не намериха по-пълни сведения за семейството Вага. Нямаше никаква следа от фамилията след бягството й във Флоренция.
Дон се изправи с болки в кръста и погледна отчаяно Мариан.
— Струва ми се, че нито един член от фамилията не се е върнал в Сиена, — каза той. — Мисля, че не ни остава нищо друго, освен да прегледаме архивите във Флоренция. Да опитаме ли?