Мариан кимна.
— Разбира се. След един час има влак за Флоренция. Ако побързам, мога да успея.
Малко след 6 ч., Дон се връщаше с колата по пътя за вилата; той беше закарал Мариан на гарата. Шери и Хари се разхождаха един по един из града, преструвайки се, че разглеждат паметниците и забележителностите, но всъщност бяха нащрек, опитвайки се да забележат Лорели или негъра.
Дон повика главния комисар по телефона и се настани с чаша уиски и една цигара, чакайки да получи връзката. След 20 мин. отекна звънът на телефона.
— Аферата се уточнява, — каза той, когато чу гласа на Дик.
Той му разказа историята на фамилията Вага.
— Можете ли да се свържете с италианската полиция, без да разкривате причините и да попитате дали още съществува някой потомък от тази фамилия? Обзалагам се, че ако има някой, това е Костенурката!
— Ще видя какво мога да направя, — отговори Дик. — Вашата идея ми харесва. Това отговаря на фактите.
— Макар че направих крачка напред, разследването не върви така бързо, както се надявах. Бих искал да отложите изпращането на рапорта с една седмица. Ако полицията се намеси сега, нашата птица може да отлети. Ако го намеря, незабавно ще ви осведомя и ще можем да го заловим.
Той пропусна по собствено желание да разкаже на Дик, че беше видял Лорели; не спомена нито дума и за негъра. Знаеше, че ако Дик научеше докъде беше стигнал в действителност, той на всяка цена би предупредил италианската полиция. Обаче Дон също така знаеше, че това е последната помощ, до която трябваше да прибегне.
— Разбрано, — каза Дик. — Все още нямате никакво доказателство, което би ми позволило да действам.
— Отлично, заключи Дон. — Ще ви държа в течение. Научете сведения за фамилията Вага колкото се може по-бързо и ми се обадете до 10 ч. сутринта. Лека вечер!
И той затвори телефона.
Той размишлява един момент. Можеше да има пълно доверие, че Хари и Шери ще се справят с негъра. Реши, че ще е по разумно да не се показва на Кампо, да не би да събуди подозрения в черния Херкулес. Може би един предпазлив разговор с Педони би бил поучителен.
Той излезе от вилата и отиде да вземе колата. Бяха му необходими 25 мин., карайки бавно, за да стигне до Виа Пантането, а след като стигна, му бяха необходими почти още толкова, за да намери място за колата.
Наближаваше 7.30 ч., когато той бутна вратата на книжарницата и влезе в светлото магазинче.
Магазинът беше празен. Дон се приближи до рафтовете с исторически книги и започна да разглежда заглавията.
— Добър вечер, — каза Педони, появявайки се иззад преградата, която разделяше кабинета му от магазинчето. — Интересува ли ви нещо?
Педони беше нисък, пълен човек, е мургаво лице, който трябваше да е на 60 години. Малките му очички, полузакрити от очила с дебели стъкла, напомниха на Дон черни лъскави маслини.
— Търся подобна история на града от XV и XVI век, уточни Дон. Но не виждам нищо.
— Има една книга от Козарели, — каза Педони. — Тя третира този период, но с по-малко подробности.
Той взе една малка стълба, постави я срещу рафтовете и се покачи на нея. Намери книгите и ги свали.
— Козарели е по-добрият от двамата, — каза той.
— Интересувам се от историята на кварталите, — каза Дон и взе книгата.
Той прегледа съдържанието. В него не фигурираха имената на Дженда и Вага. Дон продължи:
— Бих искал да зная откъде кварталите носят имената си, кои са били техните шефове и всичко останало.
Педони закрепи очилата върху мазния си нос.
— Мисля, че в книгата на Мариано има една глава, която разглежда този въпрос.
Дон започна да прелиства втората книга.
— Вчера бях в библиотеката на катедралата, — каза разсеяно той, — и бях много изненадан, като видях една книга, която изобразяваше Пиколомини в двореца на Жак I. По какъв начин Пиколомини се е намирал в Шотландия?
Педони просия. Дон беше разбрал, че нищо не доставяше по-голямо удоволствие на книжаря от запознаването му с историята на най-великите мъже на Сиена и в продължение на 20 мин. той направи на Дон подробен разказ за живота на Пиколомини.
— Едва, когато беше избран за папа през 1458 г., великите хора на Сиена бяха отново допуснати в ядрото на правителството, говореше Педони, докато Дон, използвайки случая, го прекъсна:
— Това се е случило по времето на Джакопо Дженда, нали? — попита той. — Четох в една от книгите, които намерих при вас, че той е обсебил властта за сметка на един съперник.
Малките черни очи на Педони помръкнаха.
— Не си спомням нищо за Джакопо Дженда, — каза той.