— Другият тип и той са били кандидати за титлата шеф на квартала Костенурката. Тъй като не е бил избран, той е направил заговор срещу другия… Вага мисля, че се казваше.
Педони поклати глава:
— Това е тъмно място в нашата история, сеньор. Не зная нищо но този въпрос.
— Няма значение, — каза Дон, за да скрие разочарованието си.
И той взе книгата на Мариано. Ще взема тази. Може би в нея ще намеря това, което търся.
— Може би ще успея да ви доставя точно това, което искате, предложи Педони, връщайки на Дон рестото от 500 лировата банкнота. Ако ми оставите името и адреса си, ще ви съобщя, ако успея да намеря произведението, третиращо този въпрос.
— Няма защо да ви затруднявам, — каза Дон, отправяйки се към вратата. — Ще намина пак.
— Това съвсем няма да ме затрудни, сеньор, увери го Педони, отваряйки му вратата. Впрочем, бих искал да ви направя услуга с моя ежемесечен каталог. Може би сте отседнал в хотел „Континентал“?
Дон погледна дребния човек. Той забеляза в него някаква лошо прикрита трескавост, която го накара да застане нащрек.
— Ще намина друг път, — каза той. — Лека вечер!
Педони гледа известно време как Дон си проправяше път през гъстата тълпа, после затвори вратата, спусна щорите и обърна ключа. Той мина между рафтовете и влезе бързо в кабинета си.
Това беше малка стая, отрупана до тавана с книги. Една маса, с листа и книги и осветена от лампа, покрита със зелен абажур, заемаше центъра на стаята.
Педони се спря на прага и погледна младата жена с руси венециански коси, която седеше до масата. Изглежда тя се чувстваше много удобно.
— Не бих се учудила, ако това се окаже типа, който ме проследи снощи, — каза тя.
Педони направи гримаса:
— Мислиш ли, че е ченге? — попита той, приближавайки се до бюрото.
— Не говори глупости. Има ли вид на ченге? (Тя стана и започна да се разхожда из стаята). Това може би е същият тип, който ме проследи в Лондон. Има същата фигура във всеки случай.
Тя спря и вдигна слушалката на телефона. След като избра номера, почака един момент и заяви:
— Вили, имам да ти възложа една задача. Бъди нащрек и се опитай да попаднеш на един висок набит американец, около 35 годишен, брюнет, с малки мустачки и малък белег във формата на „зет“ върху дясната буза. Носи костюм от бутилково-зелен цвят. Без шапка. Искам да знам кой е и къде живее. Не го изпускай! Опитай се да разбереш дали е сам или с други хора! Ако побързаш, имаш шанс веднага да го проследиш. Той току що излезе от магазинчето.
Тя остави слушалката, взе мантото си, което беше оставила върху един стол и го надяна.
— Трябва да се прибирам, — каза тя. — Тази история би могла да стане опасна.
Безпокойствието, което прочете в очите на Лорели, разтупа по-силно сърцето на Педони.
СЕДМА ГЛАВА
1.
Феликс — освен френската полиция никой друг не го познаваше под друго име — се отдаваше на любимото си занимание. Застанал пред голямото огледало до камината, той съзерцаваше образа си. Беше красив като филмова звезда. Имаше черни, лъскави коси, големи тъмносини очи, правилни черти, бронзов тен и прекрасни зъби, които обичаше да показва; впрочем той правеше това с голямо усилие, тъй като горната му устна падаше твърде ниско и когато се опиташе да я повдигне, блестящите му зъби рискуваха да останат незабелязани. Имаше тънки и жестоки устни, които в сравнение с красотата на останалото в лицето му, му придаваха буен и пъргав вид, който по-голямата част от жените намираха непреодолим.
Той беше на 32 години, от които 6 беше прекарал в затвора. Преди да бъде арестуван, беше живял на Ривиерата от обирите на богати вили. Неговият успех беше феноменален. За 16 месеца се беше снабдил с 50 милиона франка, които почти веднага беше загубил на рулетката в Спортинг Клуб в Монте Карло.
За да се подкрепи, той беше решил да открадне една диамантена огърлица, която казваха, че струвала 25 милиона франка. Беше успял да я открадне след ръкопашен бой с един нощен пазач, който беше имал късмет да не бъде убит.
Златарят, на който занесе колието, отказа да му даде повече от 7 милиона, след като дълго беше наблягал върху риска и върху факта, че след като бъде разкъсано, колието ще загуби много от стойността си. Знаейки, че нощният пазач ще даде отличителните му белези на полицията и че би трябвало да напусне Франция, Феликс се беше опитал да убеди златаря да му даде повече. Що се отнася до убеждението, неговият метод се състоеше да направи на златаря една хубава шлифовка с кожени ръкавици, украсени със стави от дебели медии гвоздеи.
Той беше направил грешка, тъй като през време на боя, жената на златаря, дочула стоновете на съпруга си, беше извикала полиция и за първи път през живота си, Феликс се беше запознал с френските затвори.