На Вили му се струваше, че е прекарал целия си живот в желание на нещо. Двете му главни страсти бяха жените и големите коли. Сипаничавото му лице и хилавото му тяло караха жените да бягат от него, а и никога не можеше да спечели толкова пари, за да си купи мечтаната кола.
Той беше дебютирал в живота на 14 г. като хоп в едно мръсно хотелче в Джен. Неговите срамежливи опити за печелене на пари, крадейки клиентите от хотела, го доведоха до затвора. Той беше прекарал 40-те си години, прекрачвайки прага па затворите, за да влезе или излезе; само, когато Алскони го зачисли в организацията си, присадите му свършиха. Сега той имаше добра заплата, но все още не можеше да си предложи колата на своите мечти и жените все още се държаха на дистанция от него. Той мечтаеше да има много пари. Макар че е толкова грозен, казваше си той, човек винаги може да се хареса на жените, ако има пари. Не мизерна заплата, каквато получаваше той, а много мангизи. Той беше разяждан от желанието да си достави пари.
Обаче имаше нещо, към което той изпитваше голямо желание повече от всичко на света, това беше Лорели. Той знаеше, че тя е любовница на Феликс и знаеше, че ще стане голям погром, ако Феликс разбереше мислите, които витаеха в главата на Вили. Също така, знаеше, че Лорели не би благоволила дори да го погледне. Но физиката и безпаричието му бяха още по-опасни препятствия и от юмруците на Феликс. До настоящия момент той беше се примирявал, но никога не беше се отказвал напълно от химерите си. Той мечтаеше за Лорели и се надяваше. Без мечтите и надеждите, животът му би бил безсмислен. Четиридесет години той беше подхранван от илюзии. Рано или късно, казваше си той, мечтите му ще трябва да се реализират.
Той беше зает с мисълта за Лорели, когато вдигайки очи я забеляза. Тя вървеше към вилата, проправяйки си път през храстите и дърветата. Беше я забелязал точно навреме. Феликс му беше заповядал да не се показва и той се хвърли по очи сред високата трева, притаявайки дъх, докато Лорели мина на около 10 метра от него.
Той вдигна глава, за да я погледне и се удиви от начина, по който тя се промъкваше между дърветата и храстите с бърза и безшумна походка.
Той се изправи и тръгна след нея. Проследи я как прекоси тичешком откритото пространство, което разделяше вилата от градината, как изкачи стъпалата на верандата и се сиря пред вратата.
Застанал зад едно дърво, той продължи наблюденията си. Видя я как натиска бравата на вратата и влезе. Тогава тя се обърна, за да погледне зад себе си, но Вили, който беше експерт в професията, беше предвидил жеста, и се скри зад дървото. Когато погледна след миг иззад дървото, тя беше изчезнала.
Стискайки оръжието си в ръка, той се приближи до вилата, изкачи тичешком стъпалата и се спря пред входната врата. Лорели я беше оставила полуотворена. Той се притисна до стената и заслуша. Мариан казваше:
— Трябва да разучим околностите преди идването на Джузепе…
После гласът на Лорели:
— Никой да не мърда!
Като чу гласа й, Вили кимна одобрително с глава. Тя беше твърда както трябваше и да бъде. Той си я представи с пистолет в ръка и блестящи очи. Неговата партия ще бъде лесна. Тя знаеше как да се справя; не би имала нужда от неговата помощ.
Властният глас на Лорели закова Хари на място. Очите му се спряха върху бледото, безмилостно лице на младата жена, върху оръжието, което тя държеше и като погледна отново лицето, той си даде сметка, че се намираше твърде далеч от нея.
— Седнете! — заповяда Лорели.
И тя насочи дулото на оръжието си между очите на Хари.
Хари се подчини.
Лорели пристъпи напред. Тя прецени, че само Хари можеше да бъде опасен. Веднага отхвърли Мариан от грижите си и след като хвърли един поглед върху Шери, който седеше на ръба на стола си с ужасен вид и изхвръкнали от орбитите очи, тя разбра, че от него също няма защо да се страхува. Подпря се на стената на почтителна дистанция от тримата наематели на стаята.
— Миклем е жив и здрав, — каза бързо тя. — Не е в Сиена, излишно е да се опитвате да го търсите. Написа едно писмо до банката си в Ню Йорк и вие незабавно трябва да го отнесете. (Тя се обърна към Мариан). Ако в банката се обезпокоят от големината на сумата, кажете, че Миклем иска да си купи вила в Италия.
Без да изпуска Хари от погледа си, тя отвори чантата си, извади писмото и го хвърли в краката на Мариан.