— Не ми минават подобни истории, — каза студено Хари. — Зная, че господин Миклем е в къщата, от която идвате. Ако вашите съучастници му причинят и най-незначителната болка, вие всички ще си изядете пръстите за това.
Вили, който през това време се беше промъкнал във входа, се усмихна. Той се подпря на стената и слушайки, отпусна оръжието в ръката си.
Мариан взе писмото, отвори го с нокътя си и набързо го прочете. Тя позна сбития почерк на Дон. Писмото съдържаше инструкции, засягащи продажбата на някакви ценни книжа на стойност 500 хиляди долара, които трябваше да бъдат прехвърлени незабавно в римската банка. Макар че толкова се беше надявала, за нея нямаше никакво писмо. Тя понита със спокоен глас:
— А когато парите бъдат прехвърлени в банката, какво ще стане?
— Миклем ще подпише един чек. Вие ще отидете да го осребрите. А когато получиме парите, ще го освободим.
— Какво ми гарантира, че той ще бъде свободен? Лорели вдиша рамене:
— Това не ме засяга. Казвам ви това, което са ми казали да Ви предам. Вие трябва незабавно да заминете за Ню Йорк.
Мариан погледна Хари и вдиша рамене. За прехвърлянето на подобна сума бяха необходими няколко дни. Те имаха време да помислят какво ще нравят по-нататък.
— Много добре, — каза тя. — Ще изпълня инструкциите.
— Ако предупредите полицията, — продължи Лорели, — Миклем ще пострада. Нито Вие, нито полицията може да го намери. Ако се опитате да направите гаф, никога няма да го видите!
„Добре изиграно“, помисли Вили — „Аз не бих могъл да се справя така.“ Той тръгна към вратата, за да не попадне на Лорели в момента когато излиза, но я чу да говори. Той се спря.
— Това ми казаха да ви кажа, добави тя, гледайки Мариан. — Но това е лъжа. Миклем няма да бъде освободен. Той има 2 милиона лири. Те искат да му ги вземат всичките, а после ще го убият!
Мариан пребледня. Хари се налита; тя го спря, слагайки ръка върху ръката му.
— Защо ни казвате това? — понита тя.
— Защото искам да скъсам с организацията, — обясни Лорели. — Не мога да си отида без нари. Ще ви предложа една сделка. Зная къде е той. Мога да го освободя. Ще се задоволя с половината от парите, които ви искат: 250 хиляди долара. Сделката е добра. Ако преговаряте с тях, ще продължавате да плащате, докато от тези пари не остане нищо. Ако приемете сделката с мен, ще видите Миклем.
— Значи така продавате близките си! — извика разярено Хари. (Той се обърна към Мариан). Не вярвайте, госпожице!
— Не ви задължавам да ми вярвате, — продължи Лорели. — Но трябва да ви се доверя. Не искам да ми дадете парите, преди да бъде освободен. Колко време е необходимо, за да се прехвърлят парите в Италия?
— Пет-шест дни, — отговори Мариан.
— Ако ви кажа как можете да го освободите, ще ми дадете ли дума, че ще внесете парите в банката, която ви посоча и че няма да кажете нищо на полицията?
— Ако господин Миклем е жив и здрав и ако успеем да го освободим, ще направя всичко възможно, за да го убедя да ви даде парите, — каза Мариан. — Не мога да направя нищо повече; невъзможно е да ви обещавам пари, които не са мои…
— Ако разберат това, което направих, не можете да си представите какво ще стане с мен, — каза дрезгаво Лорели. — Един от тях е хирург-алкохолик. Той прекарва времето си да прави опити с животни и човешки същества, когато му попаднат под ръка. Виждала съм резултатите от някои негови опити. Ако разберат, че съм ги измамила, ще стана един от неговите опитни обекти. Слагам във вашите ръце нещо повече от живота си. Трябва да имам вашето обещание. Няма да ви помота, ако не ми дадете дума.
Мариан се поколеба, после заяви:
— Разбрано, Ще имате парите.
— И няма да кажете на полицията?
— Не.
Лорели отпусна дулото на пистолета си, пъхна го в джоба си и се отстрани от стената. Другите трима се изправиха.
— Той е скрит там, в къщата, нали? — попита Хари.
— Да. На 10 метра под земята. Под къщата е обзаведена цяла серия от подземни стаи, — обясни Лорели. — Зная къде е той и как може да се стигне до него. Това ще бъде трудно и опасно.
— Така да се каже? — попита сухо Хари. — Всеки един от коридорите може да бъде наводнен само като се натисне едно копче, — каза Лорели. — Навсякъде има алармени звънци. Всички са затворени с врати, които се отварят посредством електричество. В парка винаги има пазачи и кучета.
— Тогава, как ще го освободим? — понита Хари.
— Трябва да разуча един план, — каза Лорели. — Но искам да бъда сигурна, че ще ми дадете парите. Имам най-малко три дни на разположение. Ще ви дам един план на парка, за да знаете къде са алармените звънци и пазачите. Ще ви уточня всички подробности които искате, но за това ще трябва известно време. Ще дойда тук в четвъртък вечерта с уточнен план.