Алскони повдигна едната си вежда.
— Разбира се, че не. Но пипаш е по-добре да се има потвърждението на един рапорт. Какво ни доказва, че Лорели не е изгубила ума си в последния момент? Тя дори може да не е ходила във вилата. Сигурен съм, че е била там, но по-добре е за мен и за нея Вили да ни даде потвърждението за това, което се е случило но време на срещата.
— Вили наблюдаваше отвън, — възрази Феликс. — Той не е могъл да чуе разговора.
Алскони вдигна слушалката на телефона.
— Карлос? Изпрати Джакопо във вилата „Триони“ да смени Вили. И кажи на Вили да дойде веднага при мен. (Той постави слушалката). Човек винаги трябва да се съмнява във всичко и във всеки, Феликс. Иначе ще сгреши. Ще говоря с Вили.
Феликс вдигна раздразнено рамене.
— Щом толкова държите на това.
— Да. И двамата сме на едно мнение, че Лорели лесно се обезкуражава. Искам да бъда сигурен, че добре се е справила с мисията си. Скоро ще се наложи да й поверя доста деликатна работа. Крантор трябва да прехвърли една голяма сума в лири стерлинги. Бих искал Лорели да отиде в Лондон и да донесе парите. (Алскони забарабани безшумно но ръба на бюрото). Мислиш ли, че все още може да се разчита на нея? Парите са в брой и се касае за голяма сума. Боя се, че тя ще избяга с…
— Никога няма да направи това, увери го Феликс. (Той трябваше да направи голямо усилие, за да издържи пронизващия поглед на Алскони). Разбира си, че можем да разчитаме на нея, но не бива да й възлагаме тази работа. Лондонската полиция има отличителните й белези. Много рисковано ще бъде да я изпращаме пак в Лондон.
— А! Наистина! Бях забравил! Всъщност някой трябва да отиде да вземе парите. Имам нужда от тях. Мислиш ли, че мога да се доверя на Вили?
Феликс поклати глава.
— Не. Вили е много способен за дребните ежедневни задачи, но аз никога не бих му поверил нари.
— Тогава ще видя дали Крантор ще може да ми предложи някой, — каза Алскони. — По-добре ще бъде да предложим друга работа на Лорели. Струва ми се, че малко я позабравихме напоследък. Тя заслужава малко повече внимание.
Той замълча за момент, после продължи, гледайки Феликс право в очите:
— Питал съм се дали не бихме могли да започнем серия от операции в Южна Америка: в Буенос Айрес например. Мислиш ли, че ще се съгласи да отиде там?
Феликс почти щеше да се издаде. За да прикрие вълнението си, той взе цигара и я запали. Съвпадение ли беше това или Алскони беше изненадал разговора им?
— Буенос Айрес? Не зная. Мога да я попитам.
Алскони се усмихна.
— За момента не й казвай нищо. Когато ми остане време, аз ще й говоря затова. Отдавна не съм бъбрил с нея. Понякога се питам дали е разумно в организацията да участват жени. Те са полезни, разбира се, но са много нестабилни. Не обичам нестабилните.
— Не може да се каже, че Лорели е нестабилна, побърза да възрази Феликс. — Струва ми се, че вече нямате доверие в нея. Всъщност, нямате никакво право да се пазите от нея. Въпреки всичко, тя е един от най-старите членове на организацията. Заслужава да бъде третирана с повече внимание. Мисля, че може да се разчита на нея, когато се касае до изпълнението на някаква заповед.
— Ти си по-тясно свързан с нея и можеш да я прецениш по-добре от мен, — каза Алскони. — Но мисля, че една малка промяна ще подейства добре; нови лица, нови навици. Заинтересован ли си да заминеш с нея за Буенос Айрес и да се заемеш със сделките ми?
— Ако желаете, ще замина, заяви Феликс, който — той разбра това — започваше да диша. — Но мисля, че ще ви бъда по-полезен тук. Две години вече откакто се занимавам с тази работа. Не е лесно да се шантажира някого! Ако имах избор, щях да остана тук!
Алскони повдигна вежди:
— В този случай ще загубиш Лорели. Мислех, че държиш на нея.
— Няма жена, от която да съм зависим, увери го Феликс. — Имате намерението да я изпратите в Буенос Айрес?
— Може би не. Тази мисъл ми дойде така. (Алскони вдиша рамене). Питам се… Би трябвало да бъда сигурен, че Лорели може да свърши тази работа и че е склонна. Трябва да помислим.
Той освободи Феликс с ръка. Последният с удоволствие се махна от втренчения му, изпитателен поглед. Той беше много разстроен. Прибра се в стаята си, извади от един шкаф бутилка уиски и си наля в една чаша. После седна с чаша та в ръка и започна да премисля положението.
След кратки размишления си каза, че намекът на Алскони за Буенос Айрес можеше да бъде съвпадение. Едно съвпадение, което доказваше до каква стенен идеята на Лорели беше абсурдна и глупава. Размишлявайки по-добре върху това, човек би стигнал до извода, че такъв благоприятен град като Буенос Айрес един ден неизбежно щеше да фигурира в плановете на Алскони. Впрочем, ако Алскони беше изненадал Лорели, че се опитва да го убеди да замине, той не би действал по този начин. Би ги унищожил веднага. Феликс много добре познаваше Алскони. Той беше бърз и безмилостен.