— Не ме е страх от него, излъга Вили. — Имам да му кажа нещо, което ще ми донесе мангизи. Няма да бъдеш толкова весел, когато видиш колата, която ще си купя.
— Добре ли си? — понита изумен Джакопо.
— Ще видиш, казвам ти, увери го Вили с тайнствен вид. — Очите ми не са в джоба, ушите също. Знам нещо, за което старият много ще плати, за да го чуе.
— Какво е това? — попита Джакопо.
— Той ще ти го каже, ако иска да го знаеш, — продължи Вили. — Къде е колата?
— Долу. Какво има да му казваш?
— Гледай си работата! — отговори Вили.
И той се отдалечи бързо между дърветата.
За първи път в живота си Вили не се подчини на една заповед и това неподчинение беше фатално за него. Джакопо беше казал, че Алскони иска веднага да го види. Вили държеше да направи голямо впечатление на Алскони. Той реши да се промъкне в стаята си, за да се избръсне, да се измие и преоблече. Старият не би се усъмнил, че е изгубил десет минути за тоалета си преди да отиде при него. Новият му костюм несъмнено щеше да направи добро впечатление на шефа, казваше си Вили.
Той остави Ситроена в дъното на алеята и стигна през храстите до задния вход на жилището. Той се вмъкна в подземните апартаменти през секретната врата няколко секунди преди Карл ос да изключи механизма, който я привеждаше в действие. Без да се усъмни, че вече не можеше да разчита на този изход, Вили изтича в стаята си. Той отваряше вратата, когато се появи Феликс.
— Старият те търси, — каза Феликс. — Видя ли го?
— Още не, — каза притеснено Вили. — Исках преди това да се поизмия малко. Какво се е случило?
— Добре ще е ако побързаш! Той иска да те види веднага.
— Не мога да отида така, изстена Вили. — Какво иска? Феликс го накара да отстъпи в малкия локал, вмирисан на застоял въздух, който служеше за стая на Вили.
— Няма защо да се нервираш, — продължи Феликс, който беше принуден да направи гримаса от миризмата, която цареше в стаята. — Мирише като в кочина.
— Аз не усещам нищо, — каза Вили и свали сакото си.
Той закачи калъфа с пистолета си на облегалката на един стол и съблече ризата си. После пусна топла вода в мивката.
— Няма нищо против мен поне, а?
Той хвърли тревожен поглед към Феликс през кокалестото си рамо.
— Не. Иска само да знае какво се е случило във вилата, когато Лорели е предала писмото.
Вили подскочи и сапунчето се изплъзна от пръстите му. „Старият наистина е всемогъщ, помисли той, навеждайки се да вземе сапуна решително. Нищо не му убягва!“
Феликс, който не го изпускаше из очи го видя как потръпна и забеляза ужаса, който се беше появил върху дребното му лице. Побиха го тръпки.
— Видя ли Лорели? — попита той, стараейки се да възвърне спокойния си тон.
— Да, видях я и я чух, заяви Вили, опитвайки се напразно да прикрие злобната светлина, която блестеше в погледа му.
Той наплиска лицето си и започна да насапунисва небръснатите си бузи.
— Тя видя ли те?
— Не.
Вили се колебаеше. Трябваше ли да каже на Феликс какво беше чул. Той не искаше да става враг на Феликс. Трябваше да работи дълго време с него, след като Лорели потънеше в сянката на забравата. Феликс няма да бъде доволен, ако отидеше да съобщи новината на Алскони, преди да му я каже на него. Въпреки всичко, Феликс не можеше да му попречи да разкаже всичко на стария. Алскони го чакаше и Феликс не би могъл да посмее да му направи нещо. Не би посмял дори да го тормози! Той реши да каже всичко на Феликс. Така ще бъде по-добре, помисли той. Сигурен, че не рискува нищо, той изгаряше от желание да види как ще реагира Феликс, след като разбере, че приятелката му го е измамила.
— Ако ме е видяла, прибави той, усмихвайки се, да не е тук по това време!
Реагирането на Феликс беше толкова бързо, че Вили нямаше време да вземе оръжието си. Другият го беше хванал за гърлото и го беше залепил силно до стената.
— Какво искаш да кажеш, бога ми? — изръмжа Феликс, побледнял от ярост и страх.
Вили се вкопчи в китките на Феликс, за да го отблъсне. Лицето му, смешно нацапано с бяла пяна, ставаше виолетово, докато стоманените пръсти се впиваха в гърлото му. Феликс го бутна назад.
— Какво искаш да кажеш? — повтори той.
Вили си пое дъх потрепервайки.
— Пусни ме, изхълца той. — Ще кажа на шефа. Остави ме на мира.
Феликс го удари. Пяната отхвръкна и опръска стената с малки бели петънца.
— Защо да не е тук? — попита той заповеднически. — Хайде! Кажи или ще натикам зъбите ти в гърлото!
— Тя ни предаде, задъхваше се Вили и очите му се напълниха със сълзи. — Продаде ни.
Феликс вдигна юмрука си, но после го отпусна. Лицето му беше добило ужасен вид.