— Лъжеш, гад! — извика той разярен.
— Чух я, изхълца Вили, който би разбил стената, само и само да избяга от Феликс. — Каза, че е искала да зареже организацията. Попита за пари. Каза, че ще измъкне Миклем за 250 хиляди долара.
Тогава Феликс си спомни думите на Лорели: „Трябва да замина, преди да е станало късно. Рано или късно полицията ще ни хване. Трябва да избягаме!“
Бедната идиотка! Това би било самоубийство!
Той се отстрани от Вили.
— Чул си я да казва това?
Вили вдигна ръка към бузата си и изчисти пяната.
— Да. Нямаш право да ме удряш…
— Затвори си плювалника! — прекъсна го Феликс. — Хайде, казвай! И без да скриеш нещо, а?
Вили му разказа как беше видял Лорели да влиза във вилата и как я беше проследил, в случай че й се случеше нещо.
— Направих това, което ми беше наредил, — каза той с плачевен глас. — Те бяха трима в стаята: онзи, който се изплъзна оная вечер, един голям, който се казваше Шери и тази Ръгби. Тя обеща да замине веднага за Ню Йорк. И после Лорели им съобщи, че ще им признае нещо, което не е посмяла да им каже. Тя им каза, че Миклем няма да бъде освободен и че искат да му вземат всичките пари. Тя каза, че ако обещаят да й дадат 250 хиляди долара, ще го измъкне.
— Приеха ли? — понита Феликс.
— Разбира се. Но според мен, тя няма да види и цвета на тези пари. Тя каза, че ще състави план за бягството му. Ще се видят пак в четвъртък вечерта. Ще им покаже къде са алармените сигнали и ще им обясни какво правят пазачите.
Феликс се наведе напред. Попа се стичаше по лицето му.
— Слушай, Вили, ако си ме излъгал, ще те убия, — каза той е глух и злобен глас.
Вили отстъпи уплашено.
— Казах ти истината, изплака той.
Феликс извади кърпа и избърса лицето си.
— Какво ще направят?… Ще предупредят ли полицията?
— Не. Лорели им каза да обещаят, че няма да кажат нищо на полицията.
Феликс се отдалечи от Вили.
— На никого ли не си казвал? — попита той.
— Не, — каза Вили.
— Нищо ли не каза на Джакопо?
— Разбира се, че не. Това не е негова работа.
Вили се поуспокои като видя, че Феликс се съвзе от шока. Той взе електрическата си самобръсначка и започна да стърже грапа-вата си буза.
— Надявам се, че старият ще бъде доволен. Ще го помоля за повишение. Той не може да ми откаже това.
Феликс едва го чуваше. Лорели беше загубена. Алскони ще я предаде на Англеман. Тази мисъл го караше да потръпва. Тогава той разбра колко държеше на Лорели. Това откритие го съкруши. Може би той също беше загубен. Алскони лесно щеше да повярва, че за нищо не го бива. Дори можеше да си въобрази, че Феликс е подтикнал Лорели да поиска парите.
Той хвърли поглед към Вили, който в това време миеше лицето си. Нищо от това, което можеше да му предложи, нямаше да накара Вили да не говори. Той знаеше това. Вили беше гадина и щеше да бъде лудост да му се довери. Той щеше да вземе всичко, което му предложи и пак щеше да отиде при Алскони. Ако иска да спаси Лорели, ще трябва да премахне Вили. Решението беше взето: трябваше да спаси Лорели. Изтривайки лицето си с една мръсна кърпа, Вили попита:
— Какво ще стане с нея? Мислиш ли, че Англеман ще я нареже?
Феликс подпиша рамене.
— Не зная, — каза той с глас, който се напъваше да бъде брутален. — Впрочем не ме интересува. Ще й се падне това, което заслужава.
Вили поклати глава.
— Това е вярно, — каза той. — И мен не ме интересува какво ще стане с нея… Мислиш ли, че мога да попитам стария да ми даде нещичко? (Той отвори едно чекмедже и извади чиста риза). Видях една кола във Флоренция миналата седмица. Ако старият ми даде нари, бих могъл да я купя.
— Ще ти даде, — каза Феликс, приближавайки се до мястото, където беше пистолета му, без да си дава вид, че забелязва това.
Успя да застане между Вили и оръжието му.
— Не настоявай, — продължи той. — Ако не ти даде, ще му кажа аз.
Лицето на Вили просветна:
— Наистина ли? Това е мило. Време е да спечеля малко пари. Аз работя много повече от това, за което ми плащат.
Ръката на Феликс опипваше зад него, пръстите му се затвориха върху дръжката на пистолета и той бавно го измъкна от калъфа. После го хвана с пръсти така, че дулото му остана между тях.
— Ще направиш добре, ако побързаш, посъветва го той. — Старият няма да ти даде нищо, ако продължаваш да го караш да чака.
Вили разгърна ризата и я облече.
— Да, — каза той. — Доста се размотавах.
Той се обърна към огледалото и започна да реши мазната си рядка коса. В огледалото видя, че Феликс се беше приближил с една крачка. Погледите им се кръстосаха в огледалото. Изражението, което Вили видя върху лицето на Феликс, смрази кръвта във вените му. Той видя ръката на Феликс да се вдига. Отвори уста да викне, но знаеше, че е много късно. Дръжката на пистолета се стовари върху черепа му и той рухна на пода.