— Не е нужно, — възрази Алскони. — Можеш да останеш там, където си. (Той се изсмя, което накара Феликс да се вдърви). Впрочем нищо друго не можеш да направиш.
Той затвори. Феликс остави слушалката. Виждайки лицето му, Лорели стана бързо.
— Не мърдай, — каза той строго. И излезе бързо от стаята.
Лорели се спусна към вратата, хвърли поглед в коридора, после се върна в стаята.
Дон, който я дебнеше, видя уплахата на младата жена, която беше обхваната от нервна криза. Ако искаше да успеят, трябваше да реши веднага.
— Лорели! — каза той с повелителен тон.
Лорели извика и се обърна бързо, гледайки около себе си като полудяла.
— Тук, — каза Дон, отваряйки шпионката. — Аз съм, Миклем.
Тогава тя видя отвора, през който той я гледаше и отстъпи.
— Не се страхувайте! — каза той. — Имате нужда от нари, за да избягате. Аз имам. Трябва да си помогнем. Дайте ми револвера си.
— Не, — каза Лорели. — Няма да ви помота. Отивам си.
— И мислите, че ще отидете далеч? — каза Дон. — Не се правете на идиотка. Дайте ми револвера. Ако му пречите, той ще се освободи от вас, както е направил с Вили. Не можете да разчитате на него. Аз ще се погрижа за вас. Дайте ми револвера.
Той разчиташе на ужаса, който я измъчваше. Заповедният глас изглежда подчини Лорели. Тя взе пистолета.
— И патроните… бързо! — каза той.
— Бързо, — каза Дон, виждайки, че тя се колебае. — Дайте ми го преди да се е върнал.
Тя пъхна пистолета през отвора, после му подаде патроните.
— Не се ужасявайте, прибави Дон. — Аз ще се погрижа за вас.
Тогава тя изглежда разбра това, което беше направила: беше му дала като подарък своята единствена защита не само срещу Феликс, но и срещу Англеман.
— Не! Върнете ми го! — извика тя. — Не исках да ви го дам! Трябва да ми го върнете!
Тя поиска да вмъкне ръката си в дупката, но Дон пусна плочката точно когато Феликс влизаше в стаята.
Лорели се обърна. Виждайки бледото и обляно в пот лице на Феликс, тя сложи ръка на устата си.
— Не можах да отворя вратата в дъното на коридора, съобщи Феликс с тон, който издаваше уплахата му. — Сигурно токът е спрял.
Лорели затвори очи и се облегна на стената. Феликс отиде до телефона и взе слушалката.
— Кой е? — попита Карлос от другия край с плътен и мазен като меласа глас.
— Вратата в коридора сигурно е повредена, заяви Феликс. Трябваше да направи голямо усилие, за да попречи на гласа си да издаде вълнението му. Не успях да я отворя.
— Това е нормално, господин Феликс, — отговори Карлос развеселен. — Заповед на шефа. Той ми нареди да спра тока.
Внезапно на Феликс му се доповръща.
— А! Добре, ще му поговоря. Той сигурно не знае, че съм тук.
— Той знае много добре, — продължи Карлос с подигравателен тон. — Той ме понита кой е долу преди да ми нареди да прекъсна тока.
— Я ми го дай, изръмжа Феликс.
— Веднага, господин Феликс.
Карлос прекъсна и извика Алскони.
— Господин Феликс иска да ви говори, шефе.
— Наистина ли? Кажи му, че съм зает, — каза Алскони. — Ще говоря с него утре сутринта, не преди това.
— Да, шефе.
Месестите устни на Карлос се отвориха и откриха зъбите му в сияеща усмивка. Той повика Феликс.
— Съжалявам, господин Феликс, но шефът е зает. Ще ви говори утре сутринта.
Феликс остави грубо слушалката. Потта се стичаше но челото му. Той се обърна към Лорели.
— Малка…
Думата, която той употреби, беше като плесница за Лорели. Феликс продължи:
— Ние сме в клонка. Алскони ни държи. Прекъснал е тока и нямаме никакъв шанс да излезем. Можеш да се гордееш със себе си и твоите гениални идеи.
Лорели се отпусна в един фотьойл, като хвана с ръце главата си.
Феликс излезе от стаята и се затича към стаята на Вили. Той бутна вратата и влезе без да гледа тялото на Вили, което лежеше проснато под мивката. Неговият пистолет беше върху шкафа. Той го взе. Тъкмо щеше да го сложи в калъфа, който носеше под сакото си, когато внезапно замръзна. По теглото на пистолета разбра, че беше празен. Все пак, беше сигурен, че го прегледа един час преди да убие Вили, за да се увери, че е пълен.
С трепереща ръка извади пълнителя и установи, че е празен. Обърна се и отвори чекмеджето на шкафа, за да вземе кутията с патрони, в която знаеше, че има резервни. Според него тя трябваше да бъде вдясно, под куп ризи. Размествайки ризите, той видя дупката, в която се намираше кутията, но самата кутия беше изчезнала.
Той си беше послужил с пистолета на Вили, за да го убие и го беше оставил до трупа му. Потърси го с очи, но не видя нищо. Отмести с крак тялото на Вили; пистолетът го нямаше.
Той остана един миг неподвижен с биещо сърце и свити юмруци. Някой, вероятно Карлос, е влязъл в стаята, докато той губеше времето си да разговаря с Лорели, беше изпразнил оръжието му, беше измъкнал патроните и пистолета на Вили.