Оставаше му само пистолета на Лорели. Той беше играчка, но беше повече, отколкото нищо. Последствията бяха лесни за предвиждане. Когато Алскони бъде готов, той щеше да заповяда на Карлос да уреди сметката му. Феликс знаеше, че няма никаква надежда да се измъкне. Ако не можеше да премахне Карлос, имаше малък шанс да го разколебае.
Той се върна в стаята на Лорели.
Тя все още държеше глава между ръцете си. Той едва я погледна и се отправи към тоалетката, за да вземе пистолета. Беше го оставил там с шестте внимателно подредени патрона, и едва повярва, когато видя, че го няма.
— Къде е револверът ти? — понита той.
— Защо? Какво…?
Когато видя злия му поглед, тя подскочи.
— Къде е револверът? — почервеня той и се приближи до нея.
— Не ме гледай така! Не се приближавай!
Сега Феликс беше съвсем близо до нея. Той я хвана за роклята и я привлече грубо към себе си.
— Къде е?
— Дадох… дадох го на Миклем.
— Ти си… Какво?
— Той ми го поиска. Не помислих. Аз… аз… той…
— Миклем? Луда ли си? Какво бърбориш? Феликс я отблъсна. Искам този пистолет. Къде е?
— В стената има една дупка. Миклем беше…
Тя се освободи и извика. Отворената длан на Феликс й нанесе силна плесница. Главата й отхвръкна назад от удара.
— Къде е пистолетът? — изкрещя той. — Глупачка! Някой е изпразнил моя. Карлос ще дойде и ще ни очисти. — Как смяташ да се отбраняваме срещу горила като него, ако не сме въоръжени? Къде е пистолетът? Чуваш ли? Къде е?
Очите на Лорели се преобърнаха и тя припадна до него.
Дон видя и чу цялата сцена. Той затвори безшумно шпионката. Сега, когато имаше пистолета, той щеше да бъде равен с този, който се опиташе да го спре. Лорели можеше да се справи сама за момента. Той щеше да се погрижи за нея по-късно. Зареди пистолета; придвижи се в сутерена по коридора, изкачи наклона и като стигна до бронираната врата, натисна каучуковия бутон. Вратата пред него се отвори: насочвайки пистолета с пръст върху спусъка, той тръгна по осветения коридор.
Погледна наляво и надясно, после затвори вратата, след като се увери, че може да я отвори отвътре чрез друг бутон.
Пред него се намираше вратата на банята, а точно отсреща-вратата на кабинета на Англеман. Вратата от другата страна беше сигурно тази на командния пост. В края на коридора той позна бронираната врата, която водеше при Алскони. С бързи и безшумни стъпки Дон се доближи до тая врата и натисна каучуковия бутон. Нищо не се случи. Опита още веднъж, после се отказа. Върна се при вратата на командния пост и се спря, за да я разгледа. Тя беше от стомана без ключалка и резе. Дон прецени, че нямаше нужда да си губи времето. Щеше да опита бягството си вечерта. В тъмното ще бъде по-лесно да прекоси парка.
Той хвърли поглед в коридора. Вляво имаше още три прати. Карлос сигурно беше в стаята на командния пост. Англеман сигурно беше в кабинета си. Той се приближи до вратата, която се намираше непосредствено вляво от банята, ослуша се, и понеже не чу нищо, обърна топката и бутна вратата. Стаята тънеше в мрак. Той влезе и затвори вратата. Светкайки с електрическата лампа, той насочи лъча към стаичката, обзаведена като спалня. Намери кончето и запали светлината. Подредените в библиотеката, която закриваше цялата една страна на стената, книга, показваха, че това беше стаята на Англеман.
Телефонът, който се намираше върху нощното шкафче, привлече вниманието му. Той се приближи и вдигна слушалката. Усмивка озари лицето му, когато чу и разбра, че беше свързан с външна линия.
Той седна в края на леглото с пистолет в ръка и избра номера на вилата „Триони“. Едва телефонът беше проехтял във вилата, когато се чу вдигане на слушалката. Гласът на Хари изръмжа:
— Ало! Кой е?
— Я виж! Така ли се говори с шефа? — каза Дон полугласно. — Не можеше ли да бъдеш по-учтив?
Хари изхълца от изненада.
— Вие ли сте, господин Миклем? — извика той.
— Кой искаш да бъде? — Дон отдалечи слушалката от ухото си. — Не крещи така! Щеше да ми спукаш тъпанчето!
— Къде сте, шефе? — попита Хари, снишавайки глас. — Господи! Какво ли не премислихме!
— Все още под земята, но се освободих за малко и доста се помъчих, докато открих телефон. Но още не съм излязъл.
— Ще се погрижим за това, обеща Хари пламенно. — Всичко е готово за тази вечер. Джузепе ще дойде с шепа от неговите приятели. Червенокосата предаде приятелчетата си. Мис Ръгби…
— Зная всичко, но не върви, прекъсна го Дон. — Някой си Вили е чул всичко. Предал я. В момента тя е затворена тук с мен, негърът и някой си Феликс.