Той видя Шери да излиза от пилата и да слиза към портала с широки крачки и се попита разсеяно къде може да отива. Той беше натоварен да наблюдава вилата. Трябваше да предупреди Феликс само ако дойде полиция. Той предположи, че Шери отива да си направи разходка, улесняваща храносмилането. Не видя Хари да излиза от къщата, понеже Хари мина през задната врата и потъна в храстите като сянка.
През време на войната Хари се беше бил в малка бойна формация за ударни действия и не беше забравил увлечението си. Между другите свои специалности той беше майстор при унищожението на немските постове. Няколко пъти е другите членове от своята част се беше прехвърлял във Франция. Хари се приближаваше, без шум, докато забележи часовоя. Той се промъкваше до войника без да събуди подозренията му, забиваше ножа в тила му и другият умираше без да разбере кой го е ударил.
Джакопо не би предъвквал така спокойно ябълката си, ако знаеше, че Хари се приближаваше с котешки стъпки към него.
Той захвърли огризката от ябълката и започна да мисли за Вили. Питаше се какво откритие би могло да бъде причина за възбуденото състояние на Вили. Джакопо с отвращение смръщи нос. Вили беше жалък тип, който мислеше само за пари, жени и коли. Единствената страст на Джакопо беше песента. Той беше надарен с тенор и ако не беше неизцеримият мързел, би могъл да стане второкласен тенор в някой третокласен театър. Той тихичко затананика: „Както перо на вятъра жената се върти…“ Фатална грешка, тъй като Хари се намираше една на 40 метра от него. Хари не беше го видял, но имаше остър слух и чу, че Джакопо си тананикаше. Усмивка озари суровото му войнствено лице.
Джакопо бръкна в джоба си, за да извади друга ябълка. Той съжаляваше, че не беше донесъл и една бутилка вино. Имаше още два часа, докато Меното дойде да го смени. Меното също беше един от „дебнещите лица“ на Алскони. Джакопо и Меното се разбираха добре; и двамата бяха мързеливи, лишени от амбиции и врагове на жестокостта. Той извади ябълката, изтри я в ръкава си и я заразглежда с доволна усмивка.
В същия момент, когато щеше да я захапе, Хари, който се намираше на три метра от него, скочи върху му. На Джакопо му се стори, че той беше излязъл изпод земята.
Джакопо едва не умря от ужас. Ръцете на Хари се затвориха на гърлото му. Той усети стягането на стоманените пръсти, които умъртвяваха плътта му, да се приближават от двете страни на врата му по непоносим начин. След мигна мъчително безпокойство, той разбра, че го убиват. Пред ужасените му очи пламна червена светлина и той потъна в огромен океан.
Хари се изправи. Слагайки ръце като фуния пред устата си, той извика с всичка сила:
— Оо, Шери!
После извади от джоба си две тънки въженца, които беше взел за всеки случай със себе си и започна да връзва глезените и китките на Джакопо. Изпотен и задъхан, Шери тичаше по алеята с оръжието в ръка, чието острие проблясваше на слънцето.
Хари му направи знак:
— Хванах го, — каза той. — Не исках да получите слънчев удар. Шери изръмжа. Той се приближи до неподвижното тяло на Джакопо и го убоде с върха на сабята си.
— Е, е! Полека, — каза Хари. — Тази машинка е опасна!
— Жалко, че не го хванах аз! — каза мрачно Шери. — Щях да му оставя нещо за спомен.
Хари вдигна Джакопо и го преметна върху широките си рамене.
— Вярвам ви, но искам да накарам тази птица да проговори. Хайде! Да се прибираме и да го върнем в съзнание. Може би той ще може да ни каже как може да се стигне до господин Миклем.
— Ако не проговори, ще се разкайва, — каза Шери, който по всяка вероятност беше много войнствено настроен.
Хари тръгна към вилата. Мариан го наблюдаваше, застанала върху стъпалата на верандата. Тя разтвори широко очи, виждайки безжизненото тяло, което се клатеше върху рамото на Хари и Шери, който вървеше до него, вдишал сабята си, чието острие проблясваше от лъчите на залязващото слънце.
— Падна ми в ръцете! — извика Хари, изкачвайки стъпалата. Право да си кажем, излишно изявление. Той простря Джакопо на пода и се обърна към Шери: