— Една кофа вода може би ще свърши работа.
— Отивам, — каза камериерът.
И той изтича да донесе една кофа.
— Ще дойде ли на себе си, Хари? — попита Мариан, гледайки бледото безжизнено лице на Джакопо.
— Разбира се, увери я весело Хари. — Стиснах му само малко вратлето. Това по-скоро го уплаши.
Шери се върна с кофа вода и без да чака, изсипа съдържанието върху главата и раменете на Джакопо.
Няколко секунди по-късно Джакопо се закашля и заплюва, изправи се и седна до парапета на верандата.
Хари коленичи до него.
— Слушай, момчето ми, — каза той разчленявайки добре думите си. — Разбираш ли английски?
Джакопо кимна с изхвръкнали от орбитите очи.
— Добре, — каза Хари. — Искам да знам как може да се стигне до господин Миклем. Струва ми се, че ти можеш да ми кажеш. (Той вдигна огромния си юмрук пред носа на Джакопо). Кажи ми го любезно, иначе ще те накарам със сила. Всичко зависи от теб.
Джакопо срещна вледеняващия поглед на сивите му очи и това, което видя в тях, го накара да замръзне от ужас.
— Ще ви кажа всичко, каквото искате да знаете, сеньор, промълви той.
— Много мило от твоя страна, — каза Хари.
Той развърза въжето, което стягаше глезените на Джакопо, хвана го за мократа му риза и го изправи.
— Хайде, влез и ми разправи всичко.
Влязоха в салона.
— Няма да е зле да записвате това, което разказва, мис, — каза той на Мариан, бутайки Джакопо на един стол.
— Зная къде е господин Миклем, — продължи той, обръщайки се към Джакопо. — Преди половин час говорих с него по телефона. Така че внимавай какво ще говориш. Разбрано?
Джакопо се сгърчи върху стола си и кимна с глава.
2.
Алскони си сервираше, уиски с лед, когато през портала влезе Меното. Алскони спря с щипките за лед в ръка, за да го погледне.
— Какво искаш? — понита спокойно той. — Не съм те викал.
Мазното лице на Меното беше пребледняло и едри капки пот обливаха челото му. Черните му къдрави коси бяха разрошени, а големите му черни очи бяха изпълнени с ужас.
— Хванали са Джакопо, измърмори той.
Алскони избра едно кубче лед и го сложи в чашата си.
— Кой е хванал Джакопо? — попита той, отправяйки се към фотьойла си.
— Типовете от вилата. Отидох там, за да го сменя. Видях единия тип, който носеше Джакопо в къщата, — каза Меното. — Десет минути по-късно пристигнаха две коли. В тях имаше шестима мъже. Италианци. Нямаха вид на полицаи.
Алскони седна, изпи половината от уискито си, остави чашата и се почеса по носа.
— Разбирам, — каза той. — Разбирам.
Меното плахо наблюдаваше Алскони, който гледаше втренчено стената пред себе си.
Алскони тутакси си даде сметка, че кариерата му в Сиена беше свършена. Той разбра, че беше направил непоправима грешка, изпращайки Джакопо да следи вилата. Вили никога не би позволил да го заловят. Той беше професионалист. Джакопо беше само любител; той би проговорил. Знаеше много за него. Знаеше къде е Миклем. Беше в течение на действията на Алскони. Той беше доказателство, от което полицията имаше нужда. Да, това беше сериозна грешка!
Алскони погледна Меното.
— Двамата ще заминем след половин час, — каза той. — Изкарай колата пред малката врата. В бюрото ми ще намериш пет дървени кутии. Сложи ги в колата. В стаята ми има приготвен куфар. Сложи и него в колата. Приготви багажа си. Няма да се връщаме тук!
— Да, сеньор, — каза Меното.
И той излезе бързо от стаята.
Алскони стана и се отправи към бара, държейки в ръка полупразната чаша, която отново напълни с уиски.
Той се беше приготвил за това, което ставаше отпреди година. Беше наел една вила в Палермо, в която беше обзавел една тайна стая, където се намираше по-голямата част от състоянието му. Ще замине за Палермо още тази вечер! Яхтата му го чакаше в пристанището. Трябваше само да занесе парите на борда и да отплува за някое закътано пристанище в Северна Африка. Това беше толкова просто. Той си спомни за Крантор и се намръщи. Тази вечер Крантор щеше да донесе 15 хиляди лири стерлинги в банкноти от по 5 лири, а Алскони имаше нужда от английски лири.
Крантор пристигаше със самолет-такси. Несъмнено щеше да излети от някой малък аеропорт, близо до Рий, където няма да има недискретни митничари, за да ровят в багажа му. И ще се приземи върху един терен, използван от американската военна авиация, на 60 км от Сиена.
Алскони реши да отиде да го чака. И дума не можеше да става да прави на Крантор подарък от 15 хиляди лири! Най-добре щеше да бъде, ако вземе самолета-такси и се приземи в Палермо. Но самолетът-такси представляваше неудобство. Имаше място само за един човек. Ще трябва Крантор да докара колата в Палермо. Оставаше Меното… Алскони поклати глава. Не можеше да разчита на Меното, ако той не беше до него. Жалко, защото Меното беше отличен готвач, а ще трябва да се отърве от него! Щеше да бъде голяма грешка да го остави да попадне в ръцете на полицията!