Феликс изпсува и продължи да удря разярено по вратата. От другата страна Карлос беше чул ударите по вратата. Той беше излязъл от командната стая и разтворил широко очи стоеше нерешително на прага, търсейки средство да избяга.
Застанали един срещу друг, Дон и Англеман също бяха чули ударите и набръчканото лице на Англеман се беше сгърчило.
— Струва ми се, че някой чука, забеляза спокойно Дон. — Идете да видите кой е и не се безпокойте за мен.
— Седнете на фотьойла, — каза му Англеман.
Дон се отправи към фотьойла, който му показа и седна. Англеман го заобиколи, за да стигне до вратата към коридора. Тогава Дон видя водата, която проникваше под вратата в другия край на стаята.
— Това говори ли ви нещо, докторе? — попита той, посочвайки с пръст локвата, която бързо растеше.
Англеман погледна втренчено локвата вода и лицето му стана восъчнобледо. После отвори бързо вратата и се спусна в коридора.
Дон се изправи, взе пистолета и държейки го до бедрото си, излезе на свой ред. На пода имаше вече 2–3 см вода. Англеман се беше подпрял на стената, а лицето му се беше разкривило от страх. Карлос бърникаше трескаво резетата на вратата в коридора. Дон обхвана с един поглед сцената, влезе в стаята на Англеман и затвори вратата.
Водата струеше през две дупки в стената и сега покриваше цялата стая. Дон се приближи до телефона, вдигна слушалката и установи с облекчение, че линията не беше прекъсната. Той набра номера на вилата „Триони“
— Мариан? — каза той, чувайки гласа на секретарката си. — Джузепе пристигна ли?
От тона на гласа му, тя разбра, че не трябваше да губи време и да иска обяснения.
— Да, с петима от своите приятели.
— Кажете на Хари да дойде незабавно, — продължи Дон. — Кажете му, че всичко, за което говорихме, отпада. В сутерена сме петима и водата бързо се качва. Ако не успеем по-скоро да излезем, загубени сме!
— Ще му кажа.
Гласът издаваше безпокойството й.
— Не затваряйте, добави Дон. — Може би ще ви се обадя пак. Ще отида да видя какво става.
— Да, — каза Мариан.
Той остави слушалката на телефона. Водата сега достигаше до глезените му и нивото бързо се покачваше. Той прекоси стаята и хвърли един поглед в коридора.
Карлос беше отворил бронираната врата. Феликс и Лорели нахълтаха в коридора, а с тях и водата.
Тя достигаше вече до коленете им и продължаваше да се покачва.
— Затворете тази врата, извика Дон. (Той се спусна, цапайки в коридора). Ей! Вие! Елате да ми помогнете!
И четиримата го гледаха глупаво. Карлос го последва до вратата, която беше отворил преди малко и двамата заедно се опитаха да я затворят, за да задържат водата, която заливаше коридора. Усилията им достигнаха целта едва когато Феликс се присъедини към тях. Когато вратата се затвори, покачването на водата значително намаля.
— Какво става? — попита Дон. — Всички сме затънали до гуша в калта. Откъде идва водата?
— От езерото, — отговори Феликс. — Сега, когато шлюзовете са вече отворени, водата не може да се спре.
— Моите хора са вече на път, — каза Дон. — Ще бъдат тук след 10 минути.
— Няма да ни измъкнат оттук, — каза Феликс. — Ако пуснат тока, за да отворят вратите, целият сутерен ще се наелектризира и всички ще се опечем!
— Казвам ви, че ще ни измъкнат оттук, увери го Дон.
Водата се покачваше по-бързо. Вече му стигаше до кръста. Той протегна ръка и хвана Лорели, която едва се държеше на краката си.
— Има ли някакъв начин да се стигне до стълбата, която води при Алскони? — попита той Карлос.
Грамадният негър с изплашено лице направи утвърдителен знак с глава.
— Е, добре! Да вървим, — каза нетърпеливо Дон. — Те ще се опитат да влязат оттам и горе няма да достига вода.
Бутайки Лорели пред себе си, той си проправи път до бронираната врата, която извеждаше на стълбите. Карлос и Феликс го последваха, но Англеман остана подпрян на стената, обезумял от страх.
— Ще направите добре, ако се върнете да помогнете на приятеля си, — каза Дон на Феликс, опитвайки се да отвори вратата.
— Да върви но дяволите! — изръмжа Феликс.
— Помогни ми, — каза Дон на Карлос.
Но макар че дърпаха с всички сили, водната маса не позволяваше на вратата да се отвори.
— Дайте ми лоста.
Феликс му го подаде.
Докато Карлос дърпаше вратата, Дон успя да пъхне края на лоста между вратата и касата. Феликс се присъедини към него и с общи усилия те успяха да открехнат вратата. Докато водата се стичаше в малкия коридор, водещ към стълбите, налягането на водата върху вратата намаля и те успяха да я отворят.
Карлос и Феликс скочиха към стълбата, докато една голяма маса вода нахълта в коридора и откъсна Лорели от пода. Тя извика. Дон, който почти беше изгубил равновесие, се опита да я хване, но не успя. Той я видя да потъва и да се появява все по-далече в коридора.