Англеман беше повлечен от водовъртежа. Той се появи на повърхността задъхан и заплюва. Водата сега достигаше на един метър от тавана и бързо се покачваше.
Дон изплува към Лорели. Той мина близо до Англеман, който го хвана за сакото и го потопи със себе си.
Започна борба. Дълго време Англеман се бореше енергично от отчаяние, вкопчил се в гърлото на Дон; последният успя да разхлаби прегръдката му, отблъсна го и заплува към Лорели. Хвана я в момента, когато Англеман се показа на повърхността с пребледняло от страх лице.
Лорели извика отново. Англеман се беше вкопчил в нея. Дон го удари в лицето, за да я пусне и извика на Лорели.
— Не мърдайте! Оставете всичко на мен!
Те се намираха на няколко сантиметра от тавана.
— Хванете се за сакото ми, — каза той.
И започна да плува бързо към отворената врата, влачейки младата жена след себе си. Помогна й да мине през вратата, после я пусна пред себе си и я избута на стълбите.
Поколеба се за момент и се попита дали трябва да се върне да потърси Англеман, но виждайки, че водата вече беше стигнала до тавана на коридора, се отказа. Той помогна на Лорели да се изкачи на стълбите. Водата около тях бълбукаше. Успя да изкачи е нея стъпалата до малката площадка, където вече се намираха Карлос и Феликс.
Феликс разглеждаше бронираната врата.
— Никога няма да успеем да отворим тази проклета врата! — извика той. — Тя е много здрава!
Дон отиде при него. Един поглед върху вратата му беше достатъчен да се съгласи, че Феликс имаше право.
— Освен ако се пусне тока, — продължи Феликс. — Но ако това не стане сега, има голяма възможност да бъдем овъглени.
— Ще удряме един след друг по вратата, — каза Дон. — Моите приятели трябва да разберат къде сме.
Той взе лоста и заудря по вратата.
Внезапно светлината изгасна. Те потънаха в гъст, задушаваш мрак.
— Чудо е, че това не се случи по-рано, забеляза Дон. — Сигурно последните бушони са изгорели.
Той продължи да удря.
— Водата се покачва, — каза внезапно Л орели. — Залива ми краката.
Карлос избута Феликс, за да си проправи път до последното стъпало.
— Махни се оттам, изръмжа той.
Феликс, който потъна до коленете във водата, изпадна в паника. Той се вкопчи в Карлос, за да се опита да се върне на мястото си.
Карлос изръмжа, после Дон чу тъп удар, последван от шума на падащо тяло във водата. Лорели започна да крещи. Дон протегна ръка в мрака. Опипвайки, ръцете му достигнаха ръкава на Карлос. Като изрева от ужас, грамадният негър се хвърли върху него, сграбчи го за реверите на сакото и го повдигна от земята. Дон обви краката си около бедрото на Карлос и го хвана с две ръце за гърлото. Тогава Карлос го удари с юмрук в гърдите. Пръстите на Дон се хлъзнаха по дебелия негърски врат и напипаха артерията. Той стисна с всичка сила. Втори удар с юмрук пресече дъха му, но Карлос беше загубил равновесие и двамата се търколиха едновременно по стъпалата и паднаха във водата.
С пресекнал от студената вода дъх, Дон се търколи по стъпалата и усети, че е влачен в коридора залян с вода. Прегръдката на Карлос се отпусна. С отчаяно усилие Дон успя да се отърве от негъра и се показа на повърхността. Той стигна до едно стъпало, което се намираше над водата. В момента, когато стъпваше на него, усети пръстите на Карлос да се стягат около глезена му. Той поиска да го отблъсне с ритник, но не успя да го улучи и падна във водата. Едва успя да си поеме дъх, преди да по тъне. Заопипва под водата, търсейки негъра, но не го намери и се показа на повърхността.
Лампата върху площадката внезапно светна, хвърляйки около себе си слаба жълта светлина. В полумрака Дон видя, че Карлос стоеше върху най-долното стъпало. Дебелите му разкривени устни откриваха зъбите му, блестящи от белота. Дон запсува в негова посока. В момента, когато стигна до стъпалото, Карлос понечи да го ритне с крак, но той избегна удара, хвърляйки се встрани. Погледът му се насочи оттатък Карлос, към Лорели, която наблюдаваше сцената, застанала на най-горното стъпало. Той знаеше, че след няколко минути водата ще се покачи, ще се издигне и той ще бъде на удобно разстояние от огромната обувка на негъра. Ако Лорели не се намесеше, не му оставаше нищо друго освен да потъне или да се остави да разбият черепа му с ритници.
Лорели се реши. Стискайки лоста, тя го вдигна над главата си и го стовари с всички сили върху Карлос.
Негърът се полуобърна с вдигнати ръце, но беше твърде късно. Лостът се стовари върху черепа му. Той се преви напред и падна във водата.