— Феликс в Палермо ли е? Мислех, че е в Сиена, забеляза Крантор.
— Престани да ми задаваш глупави въпроси, — каза сприхаво Алскони. — Мисля върху сериозни дела.
Крантор продължи да кара в мълчание; той много се разяри от тази обида. Едва когато навлязоха в лъкатушещия път и беше принуден да намали скоростта, той се замисли върху положението.
Алскони беше казал, че ще има промяна. Беше го помолил да дойде веднага. Означаваше ли това, че той е извикан, за да работи заедно с него? Желателно ли беше това? Ако Алскони се държеше с всички така, струваше ли си да се работи с него?
Внезапно Крантор помисли за 15-те хиляди лири в банкноти от по пет лири, които беше изнесъл от Англия и които се намираха в този момент върху пода на колата. Ако беше знаел, че Алскони ще го посрещне по този начин, щеше да сложи парите в джоба си и да офейка. Това не би било много лесно, но той щеше да опита. Имаше все още време за това. Той помисли за дървените кутии. Какво съдържаха те? Пак ли пари?
Тези мисли така го бяха погълнали, че той забеляза Бентлея на Дон едва когато беше вече късно. Взе завоя с пълна скорост и внезапно разбра, че беше карал много вляво. Има време само да забележи късите светлини на другата кола и да натисне с всички сили спирачката.
Той усети силния удар и чу, че предната гума изгърмя. За част от секундата, с изопнати нерви, докато колата лъкатушеше по пътя, той помисли, че ще се хвърли в долината. Докато се бореше с волана чу, че Алскони изпсува, после колата се закова на място. Разярен от себе си, той отвори вратата и излезе.
4.
Лорели погледна зад Крантор и позна едрия силует на Алскони. Кръвта й се вледени.
— Какво правите тук с Миклем? — попита Крантор. (Слисан, той беше отпуснал дулото на пистолета). Какво става?
— Крантор! Доведи я тук! — излая Алскони. — Не й позволявай да избяга!
Лорели хвърляше безумни погледи около себе си, Крантор я хвана за ръката. Тя се опита да се освободи, но той държеше здраво и я завлече пред Алскони, който все още държеше оръжието си насочено срещу Дон.
При светлината от фаровете на Кадилака, Алскони изглеждаше бледен и уморен. Устните му се кривеха от нервен тик и в очите му се четете страх.
— Наблюдавай този човек; убий го при най-малкия жест от негова страна, — каза той и като хвана Лорели за ръката я измъкна в светлината на фаровете, за да я види по-добре. — Значи си се измъкнала? И си ме предала, нали? Открила си моите тайни? (Той сложи оръжието в джоба си, хвана Лорели за гърлото и започна да я разтърсва). А, нали?
Коленете на Лорели се препънаха, ръцете й се вкопчиха в китките на Алскони, за да се опитат да го накарат да я пусне.
— Ти си му казала за моята яхта, нали? — изрева Алскони. — Нали?
— Пуснете я! — извика Дон. — Вече не можете да се измъкнете! Полицаите са на яхтата, те ви чакат. Полиция има и във вилата „Базони“!
Алскони отблъсна така грубо Лорели, че тя се просна на пътя. Той извади револвера от джоба си със заплашителен вид. Като отстъпи така, че да не изпуска Дон от погледа си, Крантор удари рязко китката на Алскони и изби оръжието му.
Алскони беше пребледнял.
— Чакайте! — каза Крантор. — Каква е тази история? Какво става?
— Какво става ли? — изкрещя Алскони. — Тя ни предаде! Ето какво става! Тя ни предаде на полицията!
— Каква е тази яхта? Каква яхта?
— Как искаш да се измъкна, ако нямах яхтата? — продължи, вайкайки се Алскони. — Полицията има отличителните ми белези. (Под въздействието на страха, лицето му беше станало отвратително.) Във вилата имам пари. Сега какво ще правя?
Крантор беше поразен. Алскони бягаше и полицията имаше отличителните му белези! Но внезапно му хрумна нещо. Италианската полиция нямаше неговите отличителни белези, но ако го заловят с Алскони… Той се беше държал като глупак. Би трябвало да вземе 15-те хиляди лири и да изчезне. Внезапно помисли за още една подробност.
— А моторната лодка? — попита той. — Все още ли я притежавате?
Алскони премига с очи и се удари по челото.
— Но, да, разбира се! (Той беше забравил малката моторна лодка, която беше закотвена в пристанището Сивитавечия; с нея си служеше да пренася френски пари в Италия.) Точно така! Това ми беше излязло от главата. Докато полицията ме чака в Палермо, аз ще избягам с лодката в Монте Карло! Веднага тръгваме за Сивитавечия.
Той взе револвера, който Крантор беше избил от ръцете му. Лорели се беше изправила и стоеше мъртвешки бледа до Дон. Тя следеше с ужас Алскони.
— Колата на Миклем много ли е повредена? Хвърли един поглед, — каза Алскони на Крантор. — Аз ще ги наблюдавам.