Той намали, за да пресече железопътната линия и видя на светлината на фаровете да се спуска червепо-бялата бариера, която затваряше входа на пристанището. До нея се издигаше будката на часовоя. Един мъж в жълто-кафява униформа с карабина в ръка стоеше до бариерата и мигаше с очи на светлината на фаровете.
— Бъди готов, — каза Алскони. — Аз ще се отдръпна назад. Ще стреляш през прозореца!
Пазачът мина, навеждайки се под бариерата и се приближи до колата.
— Добре, промълви Алскони. — Познавам го. Като повиши глас, той извика:
— Ти ли си, Белини? С месеци не сме се виждали. Как си?
Пазачът широко се усмихна:
— А! Това е сеньор Тампато! (той се наведе над прозореца). Много ми е приятно, че Ви виждам. Може би отивате в Рим? Мога ли да направя нещо за Вас?
— Ние отиваме в Рим, — каза Алскони. — Но понеже сме наблизо, бих искал да покажа лодката на моите приятели. Ломбардо на борда ли е?
— Не, сеньор, — каза пазачът. — Той не спи вече на борда. Ожени се преди три седмици.
Подпухналото лице на Алскони стана твърдо.
— Толкова по-зле, — каза той. — Няма да се бавим много. Искам само да хвърлим един поглед на лодката.
— Съжалявам, сеньор, но пристанището е затворено. Преди един час получих заповед от полицията да не пускам никой да влиза. Струва ми че, че някакъв бандит се опитва да избяга.
Алскони се засмя.
— Имам ли вид на бандит? Хайде няма да се бавя много: може би половин час. (Той пъхна ръка в джоба си и извади банкнота от 1 000 лири). Дръж. Купи си каквото искаш. Не мога да карам приятелите ми да чакат.
— Благодаря, сеньор, но по-бързо ако обичате. Ако ви видят, ще си имам неприятности.
Той се приближи до бариерата и я вдигна. Дон потегли и навлезе в пристанището.
— Вляво, — каза Алскони, махайки приятелски с ръка на пазача. Те минаха зад един голям навес, който ги скри от погледа на пазача.
— Стоп, нареди Алскони. — Изключете мотора и ми дайте ключа.
Дон се подчини.
— Аз ще остана в колата, — каза Алскони на Крантор, — и ще наблюдавам тези двамата. Занеси кутиите и куфарите на борда.
Крантор излезе от колата. Той съзерцава един миг голямата лодка, която беше закотвена недалеч, после отвори багажника на колата, взе кутиите и след като прекоси кея, ги остави в лодката. Занесе и куфарите и се върна при колата.
— Сега излезте и двамата, заповяда Алскони.
Крантор се отдръпна и загледа Дон и Лорели как излизат от колата, последвани от Алскони.
— А сега, господин Миклем, ще ви бъда много задължен, ако се качите на борда с Крантор и приготвите лодката за отплуване.
Дон хвана Лорели за ръката.
— Вие ще дойдете с мен, — каза той.
Злобното и вледеняващо изражение, което забеляза върху лицето на Алскони, не го трогна.
— Не, — възрази Алскони. — Вие ще отидете сам, господин Миклем. Тя ще остане тук.
— Ако тя не дойде с нас, няма да ви закарам до Монте Карло, предупреди го спокойно Дон.
— Няма да дойде, извика разярено Алскони. — Ще правите това, което Ви казвам или ще ви застрелям.
— По този начин няма да стигнете до Монте Карло, заключи Дон, без да изпуска Алскони от погледа си.
Безумната светлина, която проблесна в очите на Алскони предупреди Дон, че бандита беше готов да стреля.
— Чакайте! — извика Крантор.
Той беше отстъпил така, че ги държеше и тримата пред дулото на 45-калибрения си пистолет.
Алскони го погледна и като видя насоченото оръжие, облещи очи.
— Не хитрувай с мен! — каза дрезгаво той.
Крантор се усмихна.
— Не трябваше да ми казвате, че полицията има отличителните Ви белези, Костенурко, — каза той. — Мой ред е да Ви кажа, че сте глупак. Те нямат моите отличителни белези. Тя ще дойде с нас, но не и Вие. Имам пари, лодка, кормчия и свободно поле за действие… Вие само ще ми пречите…
Алскони вдигна пистолета и натисна спусъка; с разкривени устни той гневно изръмжа. Чувайки само слабото щракане, той разбра, че пистолета беше празен.
Загледа оръжието с тъпо изражение и разкривено лице.
Крантор стреля три пъти в него. Чуха се три слаби щракания. Все едно, че някой аплодираше. Алскони подгъна колене, направи, залитайки две крачки напред, изпусна пистолета и се просна по очи върху паважа.
Нито Дон, нито Лорели направиха някакво движение.
Крантор насочи оръжието си срещу тях.
— Качете се на борда, — каза внезапно той. — Побързайте!
Дон се приближи до ръба на кея и скочи на моста. Той подаде ръка на Лорели и й помогна да скочи на свой ред.