Крантор ги последна на моста, но все още се държеше на разстояние от тях.
— Запалете мотора, заповяда той.
Дон слезе в кабината на кормчията.
Лорели се обърна към Крантор.
— Какво ще правите с мен? Защо не го оставихте да ме убие?
— Един ден ви казах, че ние двамата бихме могли да се разбираме, — каза Крантор, гледайки я право в очите. — По онова време нямахте такова желание. До Монте Карло имате време да промените мнението си. В тази чанта имам 15 хиляди лири. Мисля, че в тези кутии има цяло състояние. Заедно бихме могли да поемем по нов път. Размислете! (Той й направи знак с оръжието). Слезте в кабината. Аз ще остана тук.
В този момент главата и раменете на Дон се показаха от кабината.
— Нищо не виждам. Имате ли лампа?
Крантор извади от джоба си батерията и се наведе леко, за да я подаде на Дон. С бързината на котка, Лорели внезапно го блъсна. Падайки, той стреля наслуки. Куршумът рикошира в металическия под на кабината и мина на няколко сантиметра от Дон. Дон се възползва от това, че Крантор се сгромоляса и скочи отгоре му.
Той хвана китката на Крантор с лявата си ръка и стисна гърлото му с дясната. Заудря ръката, която държеше револвера в металическия под. Оръжието изгърмя още веднъж, после пръстите на Крантор се отпуснаха и револвера потъна в мрака.
Няколко секунди двамата мъже се биеха като зверове. Крантор принуди Дон да пусне гърлото му и успя да се освободи, удряйки лицето му с юмруци.
Тогава той направи грешка като се опита да вземе револвера. Дон се хвърли върху му и го удари с юмрук в челюстта. Крантор се сгромоляса. Дон се изправи криво-ляво и в момента, когато Крантор коленичи, юмрукът на Дон се стовари за втори път в челюстта му и го отхвърли назад. Главата му се удари в стената на кабината и той се просна върху металическия под.
Дон потърси пипнешком лампата, намери я и я запали. Той се наведе над Крантор. След като се увери, че е загубил съзнание, той взе револвера на противника си и се отдалечи.
— Не сте ли ранен? — прошепна Лорели.
— За известно време ще бъдем спокойни, — каза Дон, насочвайки лъча на лампата към бледото и сгърчено лице на Лорели. — Хубава работа! Това ми стана навик! За втори път ме спасявате! (Той подаде лампата). Дръжте я докато го вържа.
Тя взе лампата. Дон остави револвера на мостчето и започна да връзва китките на Крантор зад гърба му с копринената вратовръзка на гангстера.
Тогава Лорели протегна ръка и взе револвера на Крантор. Когато Дон се изправи, той видя пред себе си черната дупка на дулото.
— Ей! Какво става? — попита той и подскочи.
— Хвърлете го от лодката и бягайте, — каза свирепо тя.
— Няма да останете сама в лодката, нали?
— Да. Побързайте! Хвърлете го!
— Помислете какво правите. Казах ви, че ще ви помогна и не съм променил мнението си. Знаете ли да управлявате лодка?
— Разбира се. Управлявала съм я десетки пъти. Нямам нужда от Вашата помощ.
— Ще имате нужда от пари, нали?
— Пари? (Тя се засмя). Сега имам дори повече, отколкото ми трябват. Ето шанса, който чаках. Изхвърлете го от лодката! Искам да тръгвам.
— Добре, — каза Дон.
Той избута Крантор върху моста, скочи на кея и изтегли припадналия бандит. Когато Крантор се намери на паважа, Дон се върна назад и се наведе над Лорели.
— Сигурна ли сте, че ще можете да управлявате лодката? Не искате ли да Ви помогна?
Тя поклати глава.
— Не. Вече съм пътувала сама до Монте Карло.
— Добре. Значи с нищо не мога да Ви помогна?
Тя вдигна към него очи; беше поомекнала.
— Не, благодаря. Сега мога да се оправя сама. Ще започна отначало. Не ми се вярва, че пак ще се видим.
— Не се знае. Пазете се от полицейските лодки. Този там ще им даде отличителните белези на лодката щом дойде в съзнание.
Тя се усмихна.
— Аз ще бъда вече далеч. Това е най-бързата лодка по крайбрежието. Те няма да ме хванат!
Тя завъртя ръчката и в момента, когато двата мотора забръмчаха, добави:
— Довиждане и пак Ви благодаря!
— Довиждане и добър успех! — извика Дон, мъчейки се да надвика бръмченето на моторите.
Той отвърза въжето. Лодката се разклати.
Лорели включи газта, лодката се откъсна от кея и се отдалечи, пърпорейки към откритото море, оставяйки подире си широка вряща бразда от бяла пяна.
Тя вдигна ръка, за да му каже сбогом. Дон отговори по същия начин. После изгуби от погледа си лодката, която бързо потъна в мрака.
2.IX.1978 г.