— Трябвате да се усъмня, че това няма да бъде толкова лесно, — каза той, вече няма връзка.
— Искате да кажете, че някой е прекъснал линията? Попита Джулия и скочи.
— Не зная. Във всеки случай няма сигнал. Къде се намира най-близкият телефон, Гидо?
— На един километър оттук, в края на булеварда, — отговори Гидо. Искате ли да отида или да изпратя Диксон?
Дон се приближи до камината. С гръб към огъня, той остана за момент неподвижен с втренчен поглед в килима.
— Да не бързаме Гидо, заповяда той. Ние не взехме тая афера на сериозно… поне ние двамата. Сега трябва да внимаваме да не се предадем за последен път.
— Значи мислите, че Гидо наистина е в опасност? Попита Джулия с широко разтворени от страх очи.
— Не зная, — каза Дон, гледайки я право в очите, но мисля, че трябва да предположим, че той е в опасност и да вземем мерки. Ако този индивид иска наистина да стигне докрай, малко е възможно да се намира в хотел „Пикадили“. Постъпих глупаво като не помислих за това, когато хлапето ми каза къде трябва да занесе пакета. Ако целият този шантаж е сериозен, типът ще залови посредника преди той да успее да стигне до хотела. Не искам да ви плаша, но трябва да погледнем ситуацията в лицето. Не трябва да правим само едно нещо: да намаляваме нашия наличен състав. Ние сме в един отдалечен квартал; улицата е тъмна и пуста. Няма други къщи наоколо. Ако този луд иска наистина да извърши лошо деяние, може би ще се опита да ни попречи да използваме външен телефон. Всичко зависи от начина му на разсъждение и от неговите действия. Какво ще направи той, когато забележи, че пакета съдържа стари вестници? Дали ще се окаже добър играч и ще се прибере у дома си, или ще се опита да изпълни заплахата си?
Гидо запали цигара. Ситуацията във всеки случай не му харесваше.
— Не мисля, че би си направил труд да прекъсне телефона, ако нямаше намерение да ни посети, — каза той.
Дон кимна.
— Да, мисля, че трябва да се приготвим да приемем едно посещение. (Той отправи окуражителната си усмивка към Джулия.) Всичко ще мине добре. Не се тревожете. Има трима здрави мъже в къщата и още един отвън.
— Да, — каза Джулия с неуверен глас.
Тя се опита да му върне усмивката, но не успя.
— Да извикаме Диксон тук и да му обясним положението, предложи Дон. Няма да се обаждам на Хари. Той знае, че трябва да бъде нащрек и ако къщата е наблюдавана, ще разбере от удара на противника. Можем да разчитаме на него да направи каквото трябва в определения момент. Но да извикаме Диксон!
Гидо позвъни и когато Диксон влезе в стаята, той му обясни ситуацията. Диксон прие новината със спокойствие.
— Е, господине, — каза той, не виждам какво би могъл да направи той срещу нас тримата, но ако искате, мога да опитам да предупредя полицията.
— Не, ще останем заедно, заяви Дон. Първото нещо, което ще направим, е да прегледаме къщата. Трябва да се уверим, че никой не е влязъл вътре и че никой не може да влезе. Останете с господин Ференчи, докато аз хвърля един поглед.
— Аз ще дойда с Вас, — каза Гидо.
— Не, останете с Джулия, моля Ви, отсече спокойно Дон. А вие, Диксон, не изпускайте господин Ференчи от очи!
— Разбрано, господине, — каза Диксон. Гидо вдигна рамене.
— Добре, ще остана тук, но внимавайте! (Той седна и подаде ръка на Джулия.) Ела седни до мен, скъпа, и дай ръката си. Утре тази история ще ни разсмива.
Диксон се приближи до камината и взе ръжена. Той го премери с доволно кимане на глава и се отправи към вратата.
— Никой няма да влезе тук, господине, — каза той на Дон, без да има работа с мен.
Дон се усмихна.
— Браво! Няма да се бавя дълго. Заключете вратата. Аз ще извикам като се върна.
Той си спомни, че в къщата имаше още една прислужница и попита Диксон къде е.
— Отиде на кино, господине. Ще се върне чак в 10.30.
— Отлично. Значи всички стаи, с изключение на тази, са празни, нали?
— Точно така, господине.
Дон затвори вратата. Той остана дълго време в силно осветения коридор с напрегнат слух. Къщата беше тиха. Той чуваше само глухото тиктакане на един часовник на горния етаж и равномерното свистене на хладилника в кухнята. Той изкачи бързо стълбата, която водеше към първия етаж.
Претършува внимателно шестте стаи. Излизайки от всяка стая, заключваше вратата. Както очакваше, никой не се криеше в стаите, но едно нарастващо тревожно чувство го измъчваше. Той отвори шестата врата и хвърли един поглед в разкошната баня. Невъзможно беше да се скрие някой в нея. Върна се в коридора и се приближи до парапета, за да слезе долу.