— Къде е Кериков?
— Чух, че е заминал за Европа. Кой знае? Ти си от американските специални сили, да?
— Аз съм онзи, който провали операцията ви.
— Съмнявам се — усмихна се Лурбуд. — Никой не може да обърка резервните варианти, които сме предвидили.
— Обзалагам се, че хората ви в Ню Йорк няма да са съгласни с теб.
— Ти ли беше?
Мърсър се усмихна скромно.
— Нищо работа. Но доведе до различни интересни неща като например замаскирана подводница на име „Джон Дори“, изкуствено създаден вулкан и отдавна умрял, но възкръснал учен.
Лурбуд се стъписа, като чу колко много знае Мърсър.
— Допуснахте достатъчно дребни грешки, за да разкрия малката ви дяволия. — Мърсър започна да отброява на пръстите на ръката си. — Когато е била изтеглена на борда на „Джон Дори“, Тиш Талбът е видяла емблемата на комина и е чула екипажа да говори на руски. А после сте използвали кораб на „Океански превози и товари“ за официалното й спасяване. Това ме улесни да разкрия връзката с „Феникс“, с който сте започнали операцията. И не сте наблюдавали Валерий Бородин достатъчно отблизо, след като е успял да изпрати телеграмата, с която ме замеси в тази история. Предполагам, че в края на краищата можете да обвините него за провала си. Ако не беше телеграмата, никой нямаше да заподозре нищо. Жалко, че агентите ви тук, в Хавай, се обърнаха срещу теб. Когато избираш съюзници, хубаво е да се увериш в истинските им мотиви. Ониши искаше независима държава повече от вулкана, а Кенджи трябва да е имал причина да включи корейците. — Мърсър бе взел картечния си пистолет и бе насочил дулото към гърдите на Лурбуд.
— Не можеш да ме убиеш.
— Защо, по дяволите? — спокойно попита Мърсър.
— Ако до час и половина не се обадя на „Джон Дори“, оттам ще изстрелят ядрена ракета към вулкана.
Мърсър забеляза черния калъф на предавател, притиснат от тялото на Лурбуд, хвана найлоновата каишка и я издърпа, а после извади беретата си и спокойно изстреля два куршума в пластмасовата кутия. Предавателят разпръсна искри и пушек и изгоря.
Мърсър го пусна до главата на руснака.
— Някакви други разменни монети?
— Аз съм майор от КГБ и струвам много за ЦРУ.
— Предположението, че работя за ЦРУ, трябва да е заразно заболяване. Ти си третият или четвъртият човек, който мисли така. Жалко. Аз съм геолог, а не шпионин. — Мърсър насочи към Лурбуд пистолета си и изстреля последния патрон.
Той уморено тръгна по коридора към главния вход на къщата. Вярваше на Лурбуд за ядрената заплаха от страна на „Джон Дори“. Ако Кенджи и корейските му съюзници бяха успели да измамят Кериков, Мърсър не се съмняваше, че руският шпионин ще измисли някакво отмъщение и по всяка вероятност ще унищожи вулкана и бикиния. Срокът от час и половина усложняваше нещата до краен предел.
Мърсър минаваше покрай последния френски прозорец преди всекидневната, когато някой се хвърли през остатъците от стъклото. Успя да отскочи встрани, като се завъртя във въздуха и се прицели. Нападателят падна на пода, претърколи се, изправи се на колене и насочи оръжието си към главата му.
— Съжалявам, че те уплаших, доктор Мърсър, но отвън не можах да разбера кой е — извини се водачът на „тюлените“ и спусна картечния си пистолет.
— Господи — задъхано възкликна Мърсър. Сърцето му биеше като обезумяло. — Бях твърде стъписан, за да се уплаша.
Униформата на командоса беше толкова окъсана, че бе почти неузнаваема. Раната на рамото му кървеше обилно. Въпреки болката, която несъмнено изпитваше, очите му бяха безизразни.
— Какво е положението? — попита Мърсър.
— Всички пазачи са мъртви и сградата е претърсена, но изгубих целия си взвод.
— Съжалявам — каза Мърсър и стана.
— Това е нашият дълг.
— Свържи се с хеликоптера и кажи на пилота да се приземи в задния двор. Тази вечер имам още работа.
Докато морският пехотинец говореше по предавателя, Мърсър се разходи из трапезарията и кухнята. Без да обръща внимание на двата трупа, той претърси трите големи хладилника, докато намери нещо свястно за пиене. Макар че бирата „Кирин“ съвсем не му беше любимата, Мърсър изгълта две бутилки за рекордно време, а после излезе в задния двор и обиколи басейна.
Джил Цу бе избягала от бараката след края на стрелбата и се криеше зад къщата за гости, когато го видя. Жилището на Кенджи гореше на няколко места и на светлината на пламъците чертите на Мърсър изглеждаха сурови и непреклонни.