Мърсър нахлу в командния пункт и видя капитан Звенков и офицера, които още обсъждаха изстрелването на ядрената ракета. Инстинктът накара Звенков да се обърне и да види екзекутора си.
Изстрелът на деринджъра бе заглушен от звуците на потъващата подводница и на екипажа. Куршумът прониза главата на капитана. Шапката му изхвърча във въздуха, отнесена от горната част на черепа му. Опръсканият с кръв офицер се обърна, но преди да успее да направи нещо, в гърлото му се заби куршум, който разкъса каротидната артерия и югуларната вена. Компютърът за балистичен контрол се обля в кръв.
Някой сграбчи Мърсър отзад. Той се изви и заби лакът в челюстта му. От устата на руснака се разхвърчаха избити зъби и кръв. Мъж в работен комбинезон на инженер се хвърли напред и Мърсър го застреля в сърцето от упор.
В малкия пистолет остана само един куршум, а Мърсър нямаше резервни муниции.
— Валерий, хайде.
Мърсър си проправи път към външния люк, като блъскаше и риташе бягащите моряци.
На палубата наклонът на подводницата беше много по-осезаем, най-малко двайсет градуса. Мърсър предположи, че плавателният съд ще се преобърне след няколко минути. Обърканите хора се опитваха да спуснат във водата недостатъчния брой спасителни лодки и не забелязваха Мърсър и Валерий, които се приближиха до водолазната екипировка. Шумът на сирените отекваше над бурното море.
— Има само един кислороден апарат — изтъкна Валерий.
— Ще се редуваме — отговори Мърсър, премятайки тежкия апарат на гърба си.
— Но аз никога не съм се гмуркал.
— На мен ми е за втори път, затова сме почти наравно. — Мърсър блъсна Валерий в празното пространство между подводницата и външната обшивка на кораба и скочи след него. Водолазната му маска падна.
Той промуши ръката на Валерий под ремъците на кислородния апарат, за да не се разделят в бързината. В подводницата се разнесоха експлозии и зловонен противен пушек изпълни тясното пространство. Мърсър се разтревожи заради реалната опасност, че ядреният реактор може да се разтопи от голямата температурна разлика, когато хладната морска вода залее нагретия до 500 градуса кожух.
— На неколкостотин метра право зад кърмата има хеликоптер. Ако останем под водата, няма да ни забележат.
Куршум заора в морето на няколко сантиметра от главата на Мърсър, разпръсквайки фонтан от вода. Той изстреля напосоки последния си куршум в мрака над тях, сграбчи свободната ръка на Валерий и се гмурна под вълните. На пет метра дълбочина усети, че Валерий дърпа дихателната тръба от устата му. Руснакът пое няколко глътки кислород и му я върна. „Джон Дори“ потъваше, но моторите й още работеха. Вретеновидният корпус мина над главите им. Ударната вълна от взривове, които разкъсваха подводницата, ги оглуши. Двамата се отдалечаваха от потъващия съд, но плуването им бе затруднено от бурното море и необходимостта да се редуват за дихателната тръба.
След пет минути Мърсър се показа на повърхността. „Джон Дори“ се намираше на неколкостотин метра от тях и потъваше. Витлата й се стовариха във водата, като я разпениха. Бяха спуснали само две спасителни лодки и моряците изтегляха оцелели и трупове и не забелязаха огромния хеликоптер, който се сниши над главите им.
„Сикорски“ кацна във водата. Еди Райс намали тягата и отиде в товарното отделение. Там отвори голяма туба с моторно масло и го изля в морето. Вълните мигновено се успокоиха под тежестта на течността.
Мърсър и Валерий заплуваха към хеликоптера. Оставаха им само двайсет метра, когато едната спасителна лодка се отправи към тях.
— Еди — изкрещя Мърсър. — Приготви се за излитане.
Пилотът сигурно чу думите му, защото изчезна от товарното отделение. Последните петнайсет метра плуване бяха най-мъчителните в живота на Мърсър. Болката в тялото му беше непоносима. Белите му дробове пламтяха, ръцете му бяха натежали като олово, а очите му се бяха затворили от солената вода. С огромно усилие мобилизира остатъците от издръжливостта си.
Бръмченето на мотора на спасителната лодка се усилваше. Нито Мърсър, нито Валерий се осмеляваха да погледнат назад.
Изведнъж те се озоваха в спокойното петно от моторно масло, което Еди бе излял в океана. Перките на хеликоптера се завъртяха по-силно. Мърсър и Валерий преодоляха последните няколко метра само благодарение на силната си воля. Валерий хвърли куфарчето на баща си през отворената врата на товарното отделение и отчаяно се вкопчи в хеликоптера.