— Правилно ли е да плащаме за разточителството им?
— Не! — отново изрева множеството с изпълнени с омраза гласове.
— Снощи вицепрезидентът на Съединените щати ме заклейми като отцепник и аз казвам: „Не ме изкушавай.“
Такамора тихо изсъска последните думи и после напусна сцената. Един от помощниците му подаде бутилка бира и хавлия. Той набързо отпи глътка и избърса мазния грим от лицето си.
— Чуй ги — каза Такамора на помощника си. — Готови са на всичко, по дяволите.
Докато той слушаше шума на тълпата зад червено-кафявите завеси, един от помощниците му извади звънящ мобилен телефон от джоба си, заслуша се за миг и после му го даде.
— Да.
— Поздравления за пламенната реч, Дейвид.
— Благодаря, господин Ониши. Радвам се, че сте я слушали. — Микрофоните в Конгресния център бяха свързани с приемно-предавателно устройство и сигналът се изпращаше в дома на Ониши. — Чувате ли тълпата, сър?
— Да, ти определено си героят им.
— Благодарение на вашата помощ, господин Ониши — искрено отбеляза Такамора.
— Мисля, че сега е моментът да засилим кампанията, а ти? — Забележката на Ониши всъщност не беше въпрос, а заповед.
— Съгласен съм, сър — отговори Такамора, преструвайки се, че притежава свобода на действие. — Какво имате предвид?
— Няколко бомбени атентата, по-хубави оръжия за младежките банди и малко повече избирателност на мишените им. Нашият час бързо наближава, затова трябва да бъдем по-организирани. Утре сутринта Кенджи ще се свърже с теб, за да ти обясни подробностите.
— Но до гласуването остава цяла седмица. Не избързваме ли?
— Възникнаха някои непредвидени усложнения, които може да ме принудят да се откажа от референдума. На кого му пука, ако народът бъде лишен от правото си да гласува? При всички случаи ще дадем на хората, каквото желаят. Искам да знам дали Националната гвардия ще остане лоялна.
— Може да разчитате на тях, сър, поне на онези части, които аз лично сформирах, откакто съм поел поста. Както знаете, подразделенията тук, в Хонолулу, са съставени от американци от японски произход, млади мъже и жени, които изпитват същите чувства като нас. Въпрос на време е губернаторът да ги призове, несъзнателно изкарвайки още наши хора на улиците. Гарантирам, че няма да пречат на вашите банди.
— А ако президентът извика федералната войска?
Такамора не се поколеба за миг.
— Гвардейците с готовност ще ги поемат. Не забравяйте, че военното присъствие на острова е най-големият източник на антагонизъм. В момента положението тук е същото, каквото беше в Окинава след изнасилването на онова момиченце през 1996 година.
— Добре. И, Дейвид, никога повече не ме разпитвай. — Тонът на Ониши беше мек, но категоричен.
Такамора затвори рязко, ядосан, че Ониши е охладил въодушевлението му отпреди няколко минути. Опита се да изглежда спокоен, докато подаваше телефона на помощника си, но не успя.
Арлингтън, Вирджиния
Приглушеният звън на будилника мигновено събуди Мърсър. Той измъкна ръка от завивките, спря старинния часовник и провеси крака от леглото. Сивите му очи вече бяха разсънени и ясни. Те реагираха на светлината много по-бързо от очите на останалите хора. Мърсър ги присвиваше съвсем леко на ярка светлина и се приспособяваше към мрака с бързината на котка. Тази способност му беше полезна в подземния свят на мините.
Мърсър се избръсна, изкъпа се и слезе по извитото стълбище към стаята за отдих, минавайки покрай библиотеката. Вградените тъмни дъбови лавици бяха отрупани с обикновени бежови кашони, съдържащи огромната му колекция от справочници. За хиляден път се зарече, че ще разопакова книгите и ще ги подреди по лавиците. Освен това щеше да окачи десетките картини, събрани през годините, които още стояха опаковани в едната от двете спални за гости.
Наля си чаша кафе, отиде до външната врата и взе сутрешния „Вашингтон Пост“. Репортажът в левия ъгъл привлече вниманието му.
Хавай. Доктор Тиш Талбът, специалист от злочестия научноизследователски плавателен съд „Океански търсач“ на НАОМ, беше спасена от финландски товарен кораб в 12:30 местно време. Засега тя е единственият оцелял от кораба, който потъна преди три дни. „Океански търсач“ разследваше загадъчната смърт на дванайсет сиви кита, намерени миналия месец край северното крайбрежие на Хавай. Доктор Талбът страда от обезводняване и изтощение, но състоянието й е стабилно. Тази сутрин тя бе откарана за наблюдение в болницата на университета „Джордж Вашингтон“. Спасителният кораб „Септемврийски лавър“ помага на Бреговата охрана и флота в издирването на оцелели след загадъчното потъване.