— Координати — изрева Ралф Линк.
— Свръзката е на дванайсет мили право напред — отговори човекът на радара, преди координатите да бъдат съобщени.
Капитанът погледна хронометъра на преградата вляво. Свръзката беше плавателният съд, който щеше да прибере екипажа, след като „Феникс“ потънеше. Беше дошъл навреме и на определеното място.
— Добра работа.
Ралф Линк бе получил изрични, макар и малко странни заповеди за мястото, курса и часа, в които трябваше да потопи кораба. Той предположи, че собствениците са избрали Северния Тих океан заради непредсказуемите климатични условия. Времето там можеше да се развали неочаквано, бурите се разразяваха за минути и огромните вълни бяха в състояние да погълнат цял самолетоносач. Когато дойдеше време застрахователното дружество да извърши разследване, корабът свръзка щеше да потвърди историята, която бяха измислили.
— Знаете какво трябва да направите, господа — изръмжа Линк и запали цигара от горящия край на предишната. — Стоп машини и завъртете на 97,5 градуса по магнитния курс.
Точното, но необяснимо позициониране на кораба съответстваше на последните заповеди, дадени на Линк от централата. Не му бяха обяснили причината за това действие и капитанът знаеше, че не бива да любопитства. „Феникс“ забави скоростта си и ритмичното пулсиране постепенно намаля, докато стана едва доловимо. Младият моряк завъртя щурвала.
— Завиваме на 97,5 градуса, както заповядахте, сър.
— Разстояние?
— Единайсет мили.
Линк взе микрофона на радиопредавателя и го настрои на корабния канал.
— Всички да слушат. Стигнахме мястото. Всички членове на екипажа, които не са дежурни, да се съберат при спасителните лодки. Машинисти, аварийно изключете парните котли и отворете шлюзите по моя заповед. Пригответе се да напуснете кораба.
Той бавно огледа мостика, запаметявайки всеки детайл.
— Съжалявам, скъпи — измърмори Линк.
— Десет мили — извика човекът на радара.
— Отворете шлюзите и напуснете кораба. — Капитанът включи сирената, чийто вой приличаше на плач на умираща жена.
Линк изчака на мостика, докато моряците се изнизаха на палубата с лодките. Искаше да остане насаме с кораба, преди да го напусне. Той вкопчи пръсти в дъбовия щурвал. Дървото беше толкова прясно, че капитанът усети как в кожата му се забиват тресчици. Това кормило никога нямаше да се заглади и излъска от употреба, а щеше да изгние на дъното на океана.
— По дяволите — изруга Линк и тръгна.
Отминали бяха дните, когато моряците се спускаха надолу по мрежите, обвиващи товара, към поклащащите се на повърхността на морето лодки. „Океански превози и товари“ не бяха пожалили средства, за да обзаведат флагмана си с всяко модерно устройство за безопасност. Едната спасителна лодка вече беше пълна с хора и повдигната на крана. Кранистът изчака капитана да кимне и после я спусна в океана.
Топлият нощен бриз духна дима от цигарата в очите на Линк, който се качи на втората спасителна лодка. Мъжете бяха унили, с пребледнели лица. Не разговаряха и не се поглеждаха.
Кранистът дръпна лоста и макарите изскърцаха. Лодката докосна спокойната повърхност на морето, разплисквайки водата. Двама от мъжете веднага станаха, за да откачат въжетата, свързващи я с потъващия рудоносач.
Капитан Линк пое управлението на лодката, като хвана кормилото с дясната си ръка и подаде тяга на мотора. Спасителната лодка се отдалечи от „Феникс“. Моряците извиха вратове, за да зърнат потъващия кораб. Сирената му продължаваше да отеква над вълните.
Изминаха петнайсетина спокойни минути, но после всичко стана много бързо. Кърмата на „Феникс“ се издигна над водата и двете витла заблестяха на слабата светлина. Екипажът чу как парните котли се откъснаха от гнездата си и с трясък се стовариха върху страничните прегради в машинното отделение. Последвалото съскане беше звукът на хилядите тонове чакъл, които се изсипаха от трюма в океана.
Линк отказа да гледа как корабът му умира и се вторачи напред, насочвайки лодката към неясните светлини на далечния кораб за свръзка, но изтръпваше всеки път, когато чуеше предсмъртните му стонове.
Товарният кораб, който ги чакаше, беше трийсетметров и палубите му бяха осеяни с кранове и сонди. Докато двете спасителни лодки се приближаваха, Линк видя десетина мъже, надвесени над перилата отляво.
— Предполагам, че вие сте капитан Линк — весело извика някой.