Тя продължаваше да го гледа учудено.
— Съзирате ли някаква логика във всичко това? Спомняте ли си да сте видели или чули нещо, което би могло да предизвика това раздвижване?
— Първо, доктор Мърсър…
Преди Тиш да успее да довърши изречението си, в стаята влезе мъж с бяла престилка върху костюма.
— Добър ден. Аз съм доктор Алфред Розенбърг, вашият уролог.
Усмивката му беше крива, а зъбите — пожълтели от тютюна.
Мърсър погледна обувките му и реагира светкавично, като заби юмрук в лицето му. Тиш закри с ръце устата си и извика. Главата на мъжа се завъртя и той се блъсна в стената.
— Облечи се — обърна се Мърсър към Тиш. — Ще те изведа оттук.
Розенбърг възвърна равновесието си и извади петнайсетсантиметрова кама. Мърсър приклекна, изви тяло, протегна крак и го ритна. Мъжът падна по гръб. Тялото му се разтрепери. Мърсър го ритна още веднъж в стомаха и после в лицето. Главата на Розенбърг се удари в стената. Той се отпусна и изгуби съзнание.
Мърсър погледна Тиш, която още беше в леглото.
— Този сигурно не е сам. Облечи се.
Тя скочи и за броени секунди нахлузи джинси и тениска, но въпреки това Мърсър успя да забележи изящните й дълги крака и белите й копринени бикини.
Той бавно отвори вратата и погледна пазачите. Кръвта под столовете им подсказа, че двамата агенти са мъртви.
— Господи — изстена Тиш.
Мърсър спря за миг, намери автоматичен пистолет и резервен пълнител в сакото на единия мъж и ги пъхна в джоба си.
Той хвана Тиш за ръката и я поведе надолу по стълбите. Огледа бързо лицата на хората там и затвърди подозренията си, че убиецът горе не е сам. Пред вратата на фоайето стояха трима мъже, а други трима се бяха вторачили във витрината със съобщенията, но всъщност следяха отраженията на стаята в стъклото.
Бегълците завиха по коридора, минаха през врати с надпис „Вход забранен“ и се озоваха на товарна платформа. Мъжът, който стоеше там, погледна Тиш твърде критично, затова Мърсър заби коляно в слабините му. Не можеше да рискува в случай че човекът бе помощник на убиеца в болничната стая. Двамата с Тиш побегнаха към колата на Мърсър.
Ягуарът запали мигновено. Мърсър се надяваше да избягат, без някой да ги види, но от товарната платформа изскочиха двама мъже и се завтекоха към тях. Мърсър включи на скорост и потегли. Неколцина шофьори гневно натиснаха клаксоните, а три еднакви беемвета се стрелнаха след ягуара. Мърсър зави по Двайсет и трета улица и се отправи към Вашингтон Съркъл.
Обиколи площада два пъти, опитвайки да се отърве от преследвачите, сетне пое по Кей Стрийт. Маневрата му спечели само една-две секунди.
Мърсър извади пистолета „Хеклер и Кох“ и го сложи на коленете си. В пълнителя имаше осемнайсет патрона.
Той дръпна предпазителя и смъкна страничното стъкло. В колата нахлуха звуците на града.
Едното беемве ги настигаше отляво. Шофьорът се бе съсредоточил в пътя, но пътникът не откъсваше очи от Мърсър. Той му махна предизвикателно и извади пистолет „Берета“. Мърсър подпря оръжието си на рамката на стъклото и започна да стреля.
Първите пет куршума пронизаха мъжа. Тялото и главата му подскачаха при всяко попадение. Той се прегърби на седалката и следващите пет куршума пръснаха черепа на шофьора. Беемвето намали, започна да криволичи, блъсна се в едно от огромните дървета, опасващи Кей Стрийт, и после се върна на платното. В огледалото за обратно виждане Мърсър видя, че колата мина в другата лента и се заби в спрял боклукчийски камион. Предното стъкло се строши, когато двете тела излетяха през него.
Тиш бе пребледняла и нервно хапеше устни. Мърсър протегна ръка и окуражително стисна рамото й. Искаше му се да направи нещо повече, но ги преследваха още две коли.
Той мина на червено и зави по Пенсилвания Авеню. Преследвачите сториха същото. Минаваха край сградата на Световната банка, когато в ягуара рикошираха няколко куршума. Тиш се плъзна на пода и Мърсър започна да върти волана ту наляво, ту надясно, но куршумите продължиха да попадат в целта.
Уличното движение стана по-оживено. Мърсър бе принуден да спре за известно време, но за щастие и преследвачите бяха изостанали. Той се приближи до кръстовището на Седемнайсета улица с шейсет и пет километра в час и в същия миг светофарът светна в жълто. Мърсър превключи на втора скорост и настъпи до дъно педала на газта. Двигателят изсвири пронизително и ягуарът профуча през кръстовището.