— Само за да докажа, че не съм стар белокож пръдльо.
— Глупости, но въпреки това те обичам. Не се обаждаш само да побъбрим, нали? Какво става?
— Преди година от „Удс Хоул“ са изпратили екип в Мозамбик, за да провери гнездата на скаридите. Знаеш ли нещо по този въпрос?
— Не, но чакай малко. Познавам човек, който е наясно с това.
Мърсър чу, че Чарли Страшилището извика на някого в стаята, и след няколко минути се обади нежен женски глас.
— Здравейте. Аз съм доктор Бейкър.
— Добър ден, докторе. Казвам се Филип Мърсър, от Института по геология. — Мърсър реши, че е най-добре да говори официално. — Опитвам се да получа информация за експедиция на „Удс Хоул“ в Мозамбик миналата година.
— Аз участвах в тази експедиция като директор на лаборатория.
— Спомняте ли си някой от руските учени, по-точно един сравнително млад мъж? Съжалявам, но не знам името му.
— Вероятно говорите за Валерий Бородин. Той беше биолог, но разбираше най-много от геология. Прекарваше повечето си време с една от експертките от НАОМ. Щастливка.
— Защо?
— Аз може и да съм на шейсет и шест, господин Мърсър, и да имам четири прелестни внучета, но старите ми очи още могат да оценят мъжката красота. А Валерий Бородин беше много красив.
— Казвате, че е разбирал най-много от геология?
— Точно така. Ако искате да научите нещо повече за него, предлагам да се свържете с онази дама от НАОМ. В момента не мога да си спомня името й, но ако ми дадете малко време, ще се сетя.
— Не се притеснявайте, доктор Бейкър. Бяхте повече от любезна. Благодаря на вас и на доктор Уошингтън. — Мърсър затвори, облегна се назад на стола и се замисли върху информацията, която бе събрал.
Умрели китове. Експлозия на научноизследователски кораб. Опит за убийство на единствения оцелял. Телеграма от мъртъв приятел. Товарен кораб с две различни емблеми на комина. Италиански екипаж, който говори руски. Руски биолог, който не разбира от биология и вероятно няма нищо общо със случващото се. Мърсър погледна мрачно празните бирени бутилки на бюрото.
— С други думи, не разполагаме с нищо — установи той и загаси лампата.
Банкок, Тайланд
Туристите описват Тихоокеанските острови като искрящи скъпоценни камъни, но всеки, който е виждал островите Спратли, ще се съгласи, че те приличат на шепа чакъл, хвърлен в средата на Южнокитайско море. Островите Спратли са разпръснати в район с размерите на Нова Англия, но общата им площ е едва две квадратни мили. Стотината островчета, кораловите рифове и атолите са незабележими, но въпреки това шест нации претендират, че са тяхна суверенна територия.
В усилие да легитимират претенциите си, тези държави са отишли толкова далеч, че са разположили военни части на някои от тях. Виетнам е окупирал двайсет и пет острова, Китай седем, Филипините осем, Малайзия три и Тайван един. Султанът на Бруней също държи, че владее един от тях, но малкото късче земя обикновено е залято от прилива и шест месеца в годината се намира под водата.
Отначало мнозина западни наблюдатели се отнасяха с насмешка към претенциите, наричайки ги бедняшки империализъм. Отношението им обаче се промени след конфликт между Китай и Виетнам през март 1988 година, който отне живота на седемдесет и седем виетнамци и на неоповестен брой китайци.
Тези две комунистически държави не си размениха удари само заради териториални претенции, нито от национална гордост. Мотивът за конфронтацията беше основният интерес — алчността. Откакто в средата на осемдесетте години на XX век по крайбрежието на Южен Виетнам бе открит нефт, държавите около Южнокитайско море проявяваха изострен интерес към природните богатства, намиращи се под топлите води. Полезните изкопаеми, изобилието от риба и местоположението на островите Спратли в центъра на маршрутите на корабите, пътуващи между Тихия и Индийския океан ги бяха направили едно от най-оспорваните места на земното кълбо.
В стремежа си да поведе диалог между спорещите страни, през 1992 година правителството на Индонезия ги покани в Бандунг, на около шейсет мили източно от Джакарта. Министрите се срещнаха за няколко седмици, за да обсъдят целите си. Китай обеща да помисли за общо икономическо развитие на островите Спратли, ако всички останали претенденти се откажат от териториалните си интереси. В отговор на това Малайзия купи два крайцера от Великобритания.
Срещата бе прекратена, без да бъде постигнато споразумение.