Оттогава положението продължи да се влошава. Виетнам започна да обстрелва плавателните съдове, приближили се до остров Амбойна Кей, а Малайзия укрепи позициите си, като направи летище на Терумба Лаянг-Лаянг. Тайван превзе още два острова и разположи постове. Тайванците бяха заплашени от китайски военен кораб — действие, което едва не доведе до война между двете държави.
Подновената агресивност на Тайван, съчетана с масирани парични потоци от американски и европейски петролни компании, накара правителството на Тайланд да направи нови опити да постигне мирно уреждане на спора. Ето защо министрите на шест съперничещи си страни и представители на Съединените щати и Русия се срещнаха в Банкок по покана на тайландския министър на външните работи.
Съвещанието се проведе в хотел „Шангри-ла“ на Сатън Роуд на брега на река Чао Фрая, която се вие през целия град. Зад затворените врати от тиково дърво на новия хотелски конгресен център осемте представители и свитите им от помощници и преводачи заседаваха по десет часа всеки ден. По всичко личеше, че преговорите ще бъдат успешни.
Китайският представител министър Луцзюан беше готов да отстъпи пълен суверинитет на островите, ако Съединените щати върнат на страната му статута на най-облагодетелствана нация. В замяна американският представител, заместник-министърът на търговията Кенет Донъли, щеше да получи гаранции, че на няколко американски петролни компании ще бъдат дадени правата да проучват два района на островите Спратли.
Всички делегати се съгласиха, но тайванският и руският представител продължиха да изтъкват различни юридически тънкости като тактика на протакане. Банкокското споразумение беше готово, но министър Трен и посланик Генадий Перченко бавеха окончателното подписване на документа.
По време на преговорите посланик Перченко предимно мълчеше, но преди седмица зае обичайното си място на кръглата маса в богато обзаведената зала, сякаш напълно преобразен. И започна да говори, без да спира. Отначало министър Луцзюан реши, че Перченко и Трен печелят време, за да може Тайван да се подготви за военни действия, но сателитните снимки и информацията от разузнавачите край военноморските бази Као Син и Чъ-Лън не показваха повишаване на активността. Кенет Донъли най-после предположи, че с тази тактика руснаците се опитват да защитят някакъв икономически интерес на островите Спратли в замяна на споразумението.
Черпейки умения от двайсет и пет годишния си опит в държавническото изкуство, Перченко смени ролята си от наблюдател в деспот, готов да диктува условията.
Човек от охраната дискретно затвори тежките врати на залата за конференции и зае поста си вляво от делегатите. През рамото му бе преметнат лъскав картечен пистолет. Тайландският министър на външните работи Прем Вивария изчака няколко минути, докато хората в стаята се успокоят, и после откри сутрешното заседание. Пред делегатите от Азия бяха сложени чаши от изящен порцелан с рисунки на бели лотоси, пълни с вдигащ пара чай. Американците и руснаците пиеха гъсто кафе от обикновени бели чаши, каквито имаше в хотелите по целия свят.
През частично закритото със завеса бронирано стъкло министър Прем виждаше блестящата бетонна кула на хотела. Зелената бавнотечаща река зад нея гъмжеше от моторници, шлепове, водни таксита и малки лодки. Пожела си денят да не премине в застой като движението по реката.
— Господа, на вчерашното заседание представителят на Руската федерация посланик Перченко изрази някои опасения на правителството си по отношение на споразумението, което обсъждаме — започна Прем и преводачите зашепнаха на делегатите.
Безпокойството на Прем беше очевидно. Перченко, възпълен, разрошен мъж на около шейсет години, се усмихна сдържано.
Като експерт той бе участвал в изработването и приемането на Конвенцията по морско право на ООН през 1982 година в Каракас. На конференцията бяха представени над сто и петдесет държави. След девет мъчителни месеца окончателният документ най-сетне бе написан. Съдържанието му обхващаше всеки аспект на мореплаването в океаните, от опазването на околната среда до риболова, свободното преминаване на плавателни съдове и минно-геоложките проучвания на дъното. Подписаха всички представители, но конвенцията бе блокирана скоро след раждането си, защото Конгресът на Съединените щати отказа да я ратифицира.
Макар и с неуспешен край, работата по конвенцията научи Перченко на много неща, свързани с морското право. И той приложи знанията си в изработката на Банкокското споразумение. По-точно, за да забави подписването му.