— Когато слезете, завийте надясно.
Тя приглади кремавата си пола, докато асансьорът от неръждаема стомана се качваше нагоре. Кабинката спря и Джил се озова в прохладен коридор, намиращ се на дванайсет метра над земята. Тя тръгна надясно и видя маса, наредена за двама души. Сребърните прибори блестяха на светлината.
— Много ми е приятно, че ще закуся с вас, госпожице Цу — каза Такахиро Ониши и стана.
— Радвам се, че ме поканихте.
Джил протегна ръка, но Ониши не й обърна внимание. Ядосана на себе си, тя си спомни с кого има работа и се поклони. Той кимна едва-едва.
— Ще седнете ли?
Ониши не приличаше на индустриалец. Изглеждаше немощен и крехък. Гласът му бе отслабнал с течение на годините. Побелелите му коси бяха оредели и тук-там се виждаше червеникавият му скалп. Лицето му бе мъртвешки бледо, изпито и с болнав вид, а ръцете — осеяни със старчески петна и кокалести като на граблива птица.
— Госпожице Цу, не ви поканих, а просто отстъпих пред вашето упорство. Сто и четиринайсет телефонни обаждания и седемдесет и осем писма са достатъчни, за да накарат всеки мъж да се предаде.
Джил реши, че това е комплимент, но се почувства неловко от равнодушния му тон. Такахиро Ониши я караше да изпитва неудобство. Приличаше на труп, който отказва да престане да се движи.
Тя се усмихна професионално.
— Радвам се. Ако това бе продължило още малко, телевизията, в която работя, щеше да поиска да платя пощенските марки.
Към тях се приближи прислужник, който наля кафе в чашата й и сложи една лъжичка захар. Джил го погледна учудено и се запита откъде знае, че тя пие кафето си така.
— Знам много повече, госпожице Цу, инак никога нямаше да ви пусна в дома си — каза Ониши, разгадавайки изражението и вероятно мислите й.
— Затова ли не ми поискаха документи за самоличност, нито ме претърсиха? — Джил искаше въпросът да прозвучи дружелюбно, но в думите й се долови нотка на отбранителност.
— Наредих да ви следят от дома ви на Блосъм Трий Корт 1123 в Муани Кондоминиум Дивелъпмънт. Всъщност поръчах да ви следят всеки ден, откакто реших да ви дам интервю — невъзмутимо каза Ониши.
— Научихте ли нещо интересно? — иронично попита Джил, която започна да се ядосва.
— Да. Красива и преуспяваща жена като вас трябва да излиза по-често.
Гневът на Джил се изпари.
— И майка ми казва така.
Много по-късно тя осъзна, че той неслучайно е употребил точните думи на майка й.
— Съжалявам, ако действията ми ви карат да се чувствате неудобно, но човек в моето положение трябва да бъде предпазлив.
— Разбирам. Не ми харесва особено, но разбирам.
Прислужникът се появи отново и постави купа плодове пред Джил, но пак не поднесе нищо на Ониши.
— Както помощникът ми Кенджи ви каза по телефона, не допускам камери и фотоапарати в имението си, нито този разговор да бъде записан.
— Уверявам ви, че няма да го запиша — каза Джил и внимателно остави чашата в чинийката, защото се страхуваше да не разлее кафе върху безупречно чистата ленена покривка или да не счупи финия порцелан. Тя не съзнаваше, че е минала през рентген два пъти, откакто бе влязла в дома на Ониши, веднъж на външната порта и после отново в асансьора. Словесните й уверения бяха излишни.
— Трябва да кажа, че къщата ви е изумителна — отбеляза Джил, за да наруши мълчанието.
— Ако искате вярвайте, но сградата е проектирана през 1867 година от неизвестен архитект от Токио, много преди тази технология да започне да се прилага в строителството. Той отнел живота си само няколко месеца, след като завършил проекта, съзнавайки, че гениалността му няма да бъде оценена приживе. Предполагам, че според него самоубийството би дарило работата му с безсмъртието, което никога нямало да постигне чрез архитектурата.
— Не знаех, че се интересувате от история.
— Всичко, което знаем, е история, госпожице Цу. Фактът, че това не се преподава в училище, не намалява значението на информацията.
— Не ви разбирам.
— Позволете ми да обясня. И най-новата информация, макар да е текуща, вече е история. Поглеждам на екрана лентата с бизнес новините и информацията, която виждам, вече е история. Може да е на възраст само една секунда, но събитията вече са се случили и нищо не може да ги промени. Ако реша да купувам, разчитайки на тази информация, изборът ми ще се основава на история. Всички знания са такива и всички решения се взимат по този начин.